Ние се срещнахме, когато аз бях на 17. Тя беше малко по-възрастна от мен. След като бяхме заедно около 1 седмица, разбрах, че не мога да й обръщам достатъчно внимание, понеже не ме привличаше по това време. Разделихме се.
Срещнахме се отново една година по-късно.
Аз вече имах опит от срещи с такива като нея. Не исках особено да се срещам с нея. С мисълта "търпи - ще свикнеш/ще заобичаш" аз отивах при нея. Вече след два месеца аз осъзнах, колко положително ми влияе тя. Станах по-уверен, започнах да нося дрехи, които преди никога не съм предполагал, че ще облека. През цялото това време бях в страхотно настроение.
Годините минават, а аз не мога да си представя живота без нея. Ние се срещаме 3-ти в седмицата. Когато през останалите дни не е до мен, тя ми липсва ужасно. Когато се срещнем веднага я взимам.
Любимата ми позиция е, когато тя е отгоре, въпреки, че и други позиции никога не отказвам. Винаги успява да изсмука соковете от мен. Ненаситна е!
Тя няма нищо против да обслужи мен и моя приятел едновременно и подред. Вярно има глупав навик - да ми виси на врата. Тя постоянно дебелее, но на мен това ми харесва. Тя има много приятелки, с които аз също се развличам..
Тя се казва “щанга”. И заедно ни чака светло бъдеще!