четвъртък, 16 февруари 2012 г.
Стрейт едж – правилната критика
Една от причините за тази статия е друга статия, в която се описват съвместни акции на автономни националисти и NS Стрейтове с антифашисти. Естествено това не се е случило в България и никога няма и да се случи.
В действителност Стрейт Едж трудно си проправя път в NS средите. Това е защото неговата принципност и моралност трудно се възприемат или въобще не се възприемат от по-слабите. Въпреки това NS Стрейта бива копиран и интерпретиран неправилно от хора, които се правят на такива или се опитват да бъдат модерни.
Ще започна краткия си анализ с целите, които си е поставил NS Стрейта. Те могат да бъдат оформени по следния начин: подобряване на организираността и боеспособността, подобряване на дисциплината на NS-бойците посредством приемането на стандартите и философията на Стрейт Еджа (отхвърляне на хедонистичния начин на живот чрез вътрешен самоконтрол, отказ от употребата на алкохол, цигари и други наркотици, както и най-важното – развиване на нашето движение чрез активна жизнена позиция). В зависимост от разнообразните радикални възгледи списъкът може да бъде разширен или ограничен до изискванията за здравословен начин на живот. Но NS Стрейта със сигурност трябва да бъде широко разпространяван като философия и мироглед поради правилността си, а не да бъде разглеждан като набор от забрани.
Доколко е възможно да бъдат реализирани тези цели?
При популяризирането на здравословния начин на живот NS Стрейта изиграва много важна роля и в това няма съмнение, но не трябва да се приключва с това. Основното на което трябва също да се обърне внимание е, че с NS Стрейта се стартира с голям ентусиазъм, нови решения и дейности в NS движението. Манифеста на тази ненова тенденция може да се разгледа като обръщение срещу ортодоксалния застой в NS средите.
Важно е да се отбележи, че както при повечето NS тенденции така и при NS Стрейта веднага се измислят жалки леви копия, които целят да неутрализират като цяло напредъка на белия човек. Те пропагандират анархистки идеи и автономност, които целят дезорганизация в нашите редици. Отказа от хедонистичния начин на живот се изродява в егоизъм. Типичните слабости на такива субкултурни младежи са дрехите, партитата, празните приказки, мързела (цялата същност изразена в отхвърлянето на алкохола, наркотиците и цигарите). Стрейт Едж е за старателно изучаване на теорията и практиката на военното дело, историята и културата на собствения ни народ и идеята на NS. Докато тяхното развитие е в съвсем друга насока- то включва напълно осакатяване на тялото, “модерен” външен вид, възприемане на лявата естетика и символика, африкански и азиатски влияния. Оказва се, че отделни хора толкова жадно се втурнаха да копират разни подчовеци, че мнозинството от антифашистките дегенерати изглеждат по–достойни от тях., а няма да се спираме на факта, че националната символика е така добре заличена, че не е останала и следа.
Цялата тази пропаганда се оказва доста въздействаща и водеща до бързо разложение. Вече се е превърнало в нещо нормално младежите да не се интересуват от важните и стойностни неща.
NS Стрейта е доста популярен при спортуващите националисти, което не е малко признание. Но и това е крайно недостатъчно. Изместването на радикалната политическа борба с филантропски действия доведе до размиването на идеологическите основи, появи се и трайна тенденция на безразличие към политиката и политическия плурализъм. Именно заради това се наблюдават явления като тези при, които псевдонационалисти подкрепят правителството и подобни случки, като общи действия с антифашисти.
Днес повече от всякога трябва да ни бъде ясно, че всяка нова тенденция на Straight Edge, Hooligans, SkinHeads (колкото обещаваща и перспективна да изглежда тя) не трябва да бъде допускана в NS борбата, защото това e “троянски кон” на нашите врагове.
Накрая искам да посъветвам българските младежи (особено тези, които се причисляват към правилните субкултури), преди да погледнат в чуждата градина в търсене на нови решения, да обръщат повече внимание на българските национални герои и техните подвизи. Там ще намерят отговора на въпроса : “За какво си заслужава човек да живее и за какво да умре?”