Пътят на воина често е промит с женски сълзи. Най-важното е това да бъдат сълзи на гордост за своя мъж, брат, син, внук. Именно затова искам родът ми да продължи мъжа-воин, независимо от професията, която избере моя син, той трябва да бъде воин, винаги и навсякъде и никога да не предава своите принципи, своята чест, своя Род.
Нашите жени все по-често говорят, че не са останали истински мъже и при това сами правят от синовете си парцали. Във всички възпитателни институции мъжете ги възпитават жени! А може ли жената да възпита воин? А тези от мъжете, които разбират какво правят с нас и как ни изтребват са поставени от държавата в такива условия: да се трудят от сутрин до вечер, а за възпитание прото не остават сили, въпреки че такива вече не са останали много, доста повече са тези, които още в петък се запасяват с бира за вкъщи и вече не му е до деца, той е уморен, той храни семейството, може да си позволи да почине с бутилка за почивните дни, а децата сами ще пораснат като плевелите, какво пък може да им се случи?
Срали сме на децата си. Затова пък после, когато децата пораснат, ние се учудваме на нахалството им и как си позволяват да разговарят с нас, след това почват все по-рядко и по-рядко да идват при нас, а после изобщо чакат кога ще умрем.
За мен един от показателите за живота е това колко бързо гроба ти ще зарасте с трева.. И ако си живял славно и умрял достойно, то и споменът за теб ще живее дълго и ще се предава от уста на уста.
Мнозина говорят, че аз живея в съвременния свят, а мисля като в старините времена, т.е. че сега никой не мисли така. Е, ако под съвременното мислене и съвременния начин на живот се подразбира пропиване на живота и да плюят на собствените си деца, то тогава никога няма да мисля и живея съвременно. Нека никой около мен не го разбира и върти пръст при слепоочието (показва, че е луд), допивайки бирата си, но аз ще вложа всичко от себе си в своите деца, ще възпитам сина си за смел воин, за когото няма да се срамуват прародителите. Аз ще вложа в него душата си, за да вложи след това той своята в сина си, все пак тялото е само обвивка, а душата е меч и аз искам родът ми с всяко поколение да става по-силен, морално, духовно и физически.
Аз никога няма да налагам на сина си идеи на толерантност, а ще налагам това, което са ни завещали нашите предци - кръв за кръв! Аз ще го науча да воюва до последна капка кръв, със зъби да гризе враговете и да им разкъса сърцата, но никога да не им позволи да унищожат България. И нека славата за него се предава в нашия род от уста на уста, както е прието в България, а аз ще гледам на тях от небето със сълзи от радост!
