Здрач преди разсъмване, все още не бяха пробили лъчите на изгряващото слънце. Монолитни силуети се издигаха над хълма край реката. Той се беше върнал тук, за да измие в речната вода ножа си и да повдигне ръка срещу слънцето...
Още от самото си детство той беше свикнал без чужда помощ и съвети, беше избрал своя път, своите идеали и цели, така беше винаги и навсякъде. За него не съществуваха сили, които да могат да го контролират. Никой не можеше да му наложи своето становище. Да, той се вслушваше в опита на своите предци, но винаги окончателните решения взимаше сам. И в училище, а след това и в университета той винаги беше в челните редици, въпреки, че неговите разбирания бяха в разрез с тези на масата.
Той беше избрал НС още в ранните си години и беше награден. Светлият идеал на Свръхчовека го направи неподатлив на слабостите и вредните навици.
За щастие, никога не беше пушил и не се беше излагал със сексуална безразборност, отнасяше се сериозно към понятието “Чест и Вярност!” във всичките му направления. Трябваше само да се откаже от приемането на алкохол по време на празници, но това се оказа лесно за човек със силен характер като него. По-голямата част от обкръжаващите го хора не можаха да го разберат. Бяха твърде слаби. Измисляха извинения, че пиянството им е моментна слабост, а тези с по-промитите мозъци стигаха до там, че защитаваха ревностно употребата на алкохол като безвредна и полезна. Но това беше техния път, неговият беше на Свръхчовека!
Верни до смърт!
По- късно той разбра, че има и други хора достигнали до правилните идеи като него, наричаха се Straight Edge и с всеки изминал ден ставаха все повече.
Той стоеше и наблюдаваше изгряващия Коловрат. През последната половин година беше научил много, беше решил и много неща за себе си.
Разбира се той знаеше, че при партизанската борба със системата ще е по-ефективен, като самостоятелен ловец, но поради ранната си възраст се включи в група. Но това не беше игра, както някои погрешно си мислеха, в борбата трябваше да се действа ефективно, а не зрелищно. Да и от тогава много неща се бяха променили. Родината се беше превърнала в полицейска държава и методите за съпротива трябваше да бъдат променени. Групата се разпадна. Някои се отказаха от активната борба, други ги натиснаха ежедневните проблеми и се включиха в надпреварата за правене на кариери, трети се пропиха, като цяло повечето се предадоха.... Не бяха Straight Edge и слабостите им култивирани с алкохол, никотин и наркотици разложиха духа им.
Той също страда много, но при него на първо място оставаше борбата. Колкото и трудности да го сполетят той щеше да продължи по правия път и да остане верен до смърт. Разбира се той имаше верни и надеждни съратници, но повечето пъти действаше сам. Сам той разчиташе на себе си и своята сила, съобразяваше се само със себе си. Във всеки удобен за него момент беше способен да проведе акция с която да “награди” всеки според това, което е заслужил. През деня работеше, учеше и спортуваше, а през нощта воюваше.
Под прикритието на нощта той раздава правосъдие, отваря очите на зомбираната маса, пробужда народа. Това е неговият живот, неговата борба, неговата война....
Но тази война не е обявена само срещу него, тя е срещу цялото бяло човечество, тя е и срещу теб. И от теб зависи дали ще се бориш или ще се превърнеш в безпаметна жертва. Можеш да избираш: да умреш като помияр или да се бориш като вълк. Вълкът единак става по-силен, по-мъдър и по-яростен, докато помияра е подритван слуга.
Слънцето се показваше вече на хоризонта. Неговият силует се разтваряше в речната мъгла. Настъпваше утрото, отново училище, работа, тренировки и подготовка за следващата Вълча Нощ.
Не губи нито миг!
Стани ловец – приближи Арийската зора!
