понеделник, 22 септември 2014 г.

Ексклузивно! Алексей Воеводин даде първото си интервю за българските националисти!

Нашият екип успя да намери контакт и начин да направи интервю с осъдения на доживотен затвор руски sXe националист - Алексей Воеводин (СвР). Воеводин е осъден за участие в терористична група и извършването на множество убийства по расови подбуди. Групата БТО е една от най-активните в националистическите среди.
Предоставяме ви единственото интервю давано някога специално за българи. Дори и строгостта на руските затвори не успя да ни спре да го проведем!

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

1. Привет от България. Кажи ни първо как си здравословно?

- Поздрави, славяни!

88! Здравословно съм добре. Занимавам се със спорт. Въпреки това, тази година три пъти в знак на протест срещу администрацията на затвора си рязах вените на ръцете.
На 20.01.2014 г., докато ме водеха към съдебната зала, между мен и конвоиращите възникна конфликт, и на мен ми се наложи да ги отблъсна силово.

2. Би ли ни разказал какви са условията в затвора?

- Условията в затвора се възприемат по различен начин. Например ако един немец попадне тук, то той ще бъде изненадан колко зле е положението, но ако един узбек се озове в затвора, той ще бъде по-добре тук, отколкото у дома. С една дума всичко е относително.
Ще разкажа накратко. Преди бях в килия от 8 кв.м. с още 4-5 затворници. По принцип те са скинове осъдени за други случаи. Често се засичаме с цветнокожи. Конфликти с нечовеци се появяват навсякъде. През февруари на 2011 г. младият националсоциалист Дима Антипов, осъден на 9 години, беше убит в колонията в региона Архангелск при сблъсък с унтерменши.
В момента аз съм затворен в самостоятелна килия от 8 кв.м. От три години съм в строг тъмничен затвор. Лятото е горещо, зимата студена, отвратително. Сутрин ми дават нелоша овесена каша, а останалата храна и кучето ми не би я яла. Нямам телевизор, хладилник и топла вода. Имам право на 1 час самостоятелен престой на открито в двор от 10 кв.м. в прах и мръсотия.
Наскоро прочетох книга за Ерих Хартман, в която се разказва как немските асове са преживявали в Гулаг. Хартман без съмнение е живял в по-лоши условия, така че аз не бих се оплакал никога. Тук не е нито Сахара, нито Гулаг. Не разбирам NS момчетата, които предават своите възгледи в подобни условия. Освен това не всички NS в руските затвори са в лоши условия. Радвам се, че си помагаме. В този затвор, всички NS преживяваме нормално.

неделя, 14 септември 2014 г.

Какво значи да бъдеш NS Straight Edge

В последно време цари схващането, че когато не пиеш и пушиш, то тогава спокойно може да се наречеш Стрейт Едж. Разбира се, това са пълни глупости и няма нищо общо с истината. Писани са десетки статии по темата, но явно никой не се е интересувал достатъчно, затова в този материал ще обобщим изписаното до момента.
- Всеизвестно е, че Стрейт Едж активистите не употребяват никакви законни и незаконни наркотици. Те са освободени от зависимост към всякакви пристрастяващи вещества. В това число влизат дори никотиновите и безалкохолните напитки. Идеята на подобно въздържание е да бъдеш независим от различните продукти, за да не може никой да те манипулира. Всеизвестно е как хора пристрастени към цигарите попадат в затвора и там са готови на всичко, за да им даде някой цигара. Готови са да перат гащи и да чистят килиите само, за да им даде някой една единствена цигара... Другата замисъл на това самоограничение е националистите да не си даваме парите на народните предатели, които контролират 95% от вътрешния пазар на страната. Въпросните пари можем да ги харчим за подпомагането на различни наши другари, които са в беда, да съдействаме за организирането на различни мероприятия или да купуваме необходими продукти с които да си осъществяваме уличните акции.
- Едно от правилата на sXe е да живеят здравословно. Всякакви хранителни продукти, за които е доказано, че са опасни - са забранени. Нашата родина има нужда от физически здрави деца, които да могат да я защитават във всякакви условия и по всяко време. Ако ние доброволно се тъпчем с вредни боклуци и благодарение на това развиваме болести в тялото си, то това значи да бъдем непълноценни и физически ограничени. Подобни разболявания довеждат до подпомагане на фармацевтичната мафия, която има интерес хората да боледуват, а тя да трупа пари на техен гръб. На всички е ясно, че този монопол е под закрилата на ционистите и спечелените пари от лекарства обслужват тяхната борба срещу несемитските народи.
Една от борбите, които NS Стрейт Едж активистите водим е именно срещу всякакъв тип монопол. Подобни фирми и организации се контролират от безродници и дегенерати, които спонсорират безброй антинационални каузи и обслужват интереса на тези, които поддържат заробващата ни система. Спирането да им пълним гушите с наши пари е едно от нещата, които всеки национален активист трябва да прави. Не може да казваш, че се бориш срещу някого, а в същото време му даваш парите си и по този начин го правиш по-силен и с неограничени възможности, за да ни смазват.

понеделник, 8 септември 2014 г.

Грехопадение-отмъщението

Когато чувството за справедливост победи страха, идва времето на възмездието.
Не вярвах, че мога да го направя, да отнема живот, какъв ти живот на някакви пропаднали курви и мангали сводници.
Всичко започна когато от общежитието се преместихме с приятелката ми на квартира. В блока хората изглеждаха леко притеснени, но така беше в цяла България.
Аз се казвам Димитър, а моята приятелка се казва Мирела. Ще ви разкажа какво се случи и как се променихме завинаги.
- Какви са тези чалги, какви са тези стонове дето се чуват от съседния апартамен? - каза Мирела.
- Не зная. Мисля че, това е апартамент с проститутки, не си ли забелязала, че постоянно се навъртат някакви цигани и циганки, и дори бели жени има? - каза Димитър.
- Не може така да се учи, имаме сесия. Да се оплачем на полицията?
- Полицията няма да ни свърши работа.
Положението ставаше отвратително. По цели нощи чалгата вървеше. Постоянни крясъци се чуваха и не можеше да се спи. Аз тръгнах към вратата, но Марина ме спря: „Къде отиваш тези може да те убият?“ – каза тя.
А върха беше когато тя се прибирала, и някакъв от тия и рекъл „Коя си
, ма? Я разголи малко, кво си се навлякла“ - тя бързо влязла и заключила.
После вечерта го обсъдихме и едвам се сдържах.
- Тия са за убиване.
Аз се умълчах за 30 сек. и после отговорих.