петък, 17 ноември 2017 г.

Интервю с музикалната група "Трезвый Заряд"

1. Поздрави от България.
Творческият екип на "Трезвый Заряд" е щастлив да разговаря със съмишленици от братска България!
2. През коя година е създадена "Трезвый Заряд" и защо избрахте това име? Колко души свирите в групата?
Началото на творческата деятелност считаме декември месец на 2010 г., когато записваме дебютният ни албум. Името "Трезвый Заряд" означава протест срещу разпуснатия начин на живот на хората като цяло и представителите на движението в частност, като по този начин искаме да покажем възгледите си за някои от нещата, придобити чрез личен опит, изразен в песните на групата. Съставът през цялото време се е променял, но постоянният брой на музикантите в колектива е пет.
3. Имаше ли трудности при създаването?
Не сме изпитали специални трудности при създаването на групата. Всички участници, по един или друг начин, имат богато музикално преживяване преди групата. Всеки, знаейки мястото си, носи безценен принос за развитието на движението чрез своя творчески потенциал.
4. С кои известни музикални групи сте свирили на една сцена?

вторник, 22 август 2017 г.

Немската организация „Националсоциалистическият ъндърграунд“

„Националсоциалистическият ъндърграунд“ е NS организация извършила поредица от ксенофобски убийства. Тя извършва атаките между 2000 г. и 2007 г. в цяла Германия, оставяйки десет души мъртви и един ранен. Основните цели били етнически турци, но също така и кюрди. Сред жертвите им има и етнически грък и полицайка.
Повечето от жертвите им били собственици на малки фирми – дюнерджийници и зеленчукови магазини. Всичките биват убити от близко разстояние с пистолет CZ 83. Когато започнали убийствата, полицията си мислела, че ставало въпрос за имигрантски войни и извършителите не били немци. Полицайката Мишел Кизеутер също бива застреляна и убита, а полицейският служител на патрул с нея бива критично ранен. Полицията подозира групата и за извършването на няколко бомбени атентата. Трима биват основните заподозрени - Uwe Böhnhardt, Uwe Mundlos, и Beate Zschäpe.
Уве Бьонхарт  и Уве Мундлос  биват открити мъртви от полицията след извършен от тях банков обир на 4 ноември 2011 г. Тя заявява, че са се самоубили. Беате Цшепе се предава на 11 ноември 2011 г. Тя бива обвинена в убийство, опит за убийство, палеж и принадлежност към терористична организация. Цшепе също така е обвинен в участие в най-малко две бомбени атентата и 15 банкови грабежи, за които се твърди, че са извършени от нейните съучастници Уве Бьонхарт и Уве Мундлос.
 При разследването полицията открива предполагаем списък с 88 имена, включващи "двама видни членове на Бундестага и представители на турски и Ислямстки групи ".

вторник, 30 май 2017 г.

Историята на Дейвид Лейн


Дейвид  Лейн е роден на 2-ри ноември през 1938 год. и бил четвъртото по ред дете. Той имал по-голям брат и две сестри. Баща му бил пияница и изоставя семейството, когато Дейвид бил на 4 години. Тогава майка му е трябвало да работи в един бар като певица, за да изхранва семейството му. На следващата година брат му бива арестуван затова, че рови в кофата за боклук на съседа в търсене на храна. Заради това всичките деца от семейството на Лейн били отведени в дом за деца. По-късно Дейвид и по-големия му брат били предадени в дом на лютерански свещеник. Той описва приемният си баща като „фундаменталистки привърженик на старите концепции“. С новото си семейство Дейвид пътувал много и почти не се задържали на едно място. Животът му тогава бил изпълнен с безброй часове на църковни служби, проповеди и изучаване на библията. След опознаването на тази вяра, той започва да изпитва презрение към тази религия. В същото време имената на древните езически скандинавски богове, Один и Тор, привличали с особен интерес Дейвид.

Новите му родители били твърдо убедени, че правилното момиче за него било лютерианка. И в продължение на много години те си мислили, че бил влюбен в момичето Розалин, която живеела в близост до тях. Но в първи клас той срещнал Мери: „един малък католически ангел със сини очи, златиста коса и неописуем чар“. Той останал много очарован и много години по-късно казва: „красотата на белите арийски жени не трябва да изчезне от лицето на земята“.
Лейн също така добре си спомня как вместо да си играе с брат си, той се правил на немски войник от ВСВ и поздравявал със "Sieg Heil" като вдигал ръка за поздрав. Също така помнил, че често спорил с майка си затова дали наистина немците са убивали евреи.
След постоянните пътувания с приемното си семейство, Дейвид се установява в град Аврора, Колорадо, където той учел в гимназията. След гимназията в Аврора, Лейн започва работа в електрическа компания и скоро се оженил за Мария Лу- мажоретка от училищният оркестър. Бракът бил неуспешен, защото момичето било несериозно.

Дейвид се присъединил към обществото Джона Берч, но бързо се разочарова. Още от тогава той знаел за съществуването на международната ционистка конспирация и че почти всички медии били под неин контрол. 
„Имах нужда от малко време, за да осмисля всичко това и да разбера, че е истина. От 1978 г., проверките ми в общи линии са потвърдени, а основните ми заключения ясно кристализирали в съзнанието ми. Западните държави са управлявани от марионетките на ционистките конспираторите. Тяхната главна цел е унищожаването на бялата, арийската раса". 
По това време Дейвид Лейн издава първата си книга със заглавие „Смъртта на бялата раса“, която разпространява самостоятелно в окръг Денвър. По същото време искал да стане професионален голф играч.  Лейн започва да се занимава с недвижими имоти, но заради своите възгледи му отнели лиценза, защото отказвал да продава имоти на небели в белите райони. След това отишъл да работи в застрахователна компания, където имало ксерокс машина. Всяка сутрин отпечатвал по 500-1000 листовки, а в събота и неделя ги разпространявал. 

петък, 3 февруари 2017 г.

„Дела трябват, а не думи“

„Дела трябват, а не думи“ – предполагам почти всички самоопределящи се  за националисти са чували тези думи. Най-вероятно всеки от нас дори ги е използвал?!? Но какви всъщност са и би трябвало да бъдат тези дела в днешните времена? Тъй като не обичам да критикувам и да посочвам грешките ако нямам решение на проблема,  то затова ще  предложа алтернатива на често срещаните изрази.
Ще посоча само едно лице от времената на освобождението (само един, защото са прекалено много за изброяване), които са освидетелствали своята борба с дела, а не с думи – Христо Ботев. Този наш национален герой загива твърде млад (28 години), но дори и за толкова кратко време успява да докаже, че е бил готов на всичко в името на свободата. Той е бил много неща, като започнем от поет - увековечил завинаги своите произведения по тогавашните неволи, преминал през задължителното будителство и събуждане на българският народ и накрая доказал се дори като воин. Истински воин, който е успял да организира други като него и не е изпитвал страх да поеме по кървавият революционен път. Личности като великият Христо Ботев са всявали уважение сред населението, защото имиджът им на съвършени и отдадени борци бил доказан.
Но да се върнем във века на глобализмът и говоренето. С напредването на технологиите, хората  успяват да възприемат идеята, че интернет публикациите и посочването на проблемите са достатъчно силни, за да  успеят по някакъв начин да въздействат на народното съзнание. По никакъв начин не искам да отрека, че в действителност, те оказват своето влияние, но темата за интернет пропагандата сме я развивал в други материали. Трудно е до поставим всички националисти под един общ знаменател, защото всеки един от тях се развива в определена насока, но проблемите са общи и ни свързват в борбата. Прекалено много пъти съм попадал на различни видове материали, в които някой използва различни клишета. Например, че: