вторник, 29 април 2014 г.

“Арматура”





Класическите дървени ударни оръжия, такива като палки, бухалки, бастуни, тояги и др. на улицата са се трансформирали в парчета скраб, тънки тръби или метални пръти. Жаргонното название с което са известни тези улични оръжия е “арматура” или “вестник”.
За разлика от бастуна, “арматурата” няма дръжка, но е също толкова удобна, а и лесно може да се “измайстори” такава.  “Арматурата” може да се класифицира въз основа на дължината си:

  1. Къса (Палка) – Дължина: 30-80 см. Преимущества: удобна за точкови удари.
  2. Средна (Бастун) – Дължина: 90-120 см. Преимущества: удобна за удари от по-голямо разстояние с голям замах.
  3. Дълга (Прът) – Дължина над 160см. Преимущества: удобна за въртене и подсечки.
Най-разпрастранени са късите и средните образци “Арматури”(палка и бастун). Прилага се разнообразна техника., включваща “сечащи” удари отгоре надолу, странични удари, диагонални удари, точкови удари, въртящи удари тип ”осморка” и различни блокове.
На дълги дистанции използвайте “сечащи” удари насочени към китката или към ръката държаща оръжие, както и към външните страни на лакатните стави(силен удар с “арматура” нанесен в лакатната става, дори и през дебело облекло парализира крайника), нанасяйте удари по колената и глезените.
При близко разстояние използвайте точкови (наръгващи) удари: в гърдите (сърдечната област), в гърлото, в корема, в лявото или дясното подребрие (далак и черен дроб).
Травмите от наранявания при удари с “арматура” са с широк диапазон – натъртвания, счупвания, разкъсване и сътресение на вътрешни органи, вътрешни и външни кръвоизливи и др.
Силен “Сечащ” удар в главата и точков удар в гърлото или в сърдечната област могат да бъдат смъртоносни!


четвъртък, 24 април 2014 г.

Кой е Николай Йовев?

Николай Йовев е роден през знаковата 1989 година. Тогава започна тъй наречения „преход”, който трябваше да донесе свобода, достоен живот и благоденствие на България и българския народ, но вместо това и днес продължаваме да живеем в една държава на абсурда, където олигархията взема всички важни решения, а политическата класа е ангажирана единствено със защитата на собствените си користни интереси и с поддържането на статуквото.
Николай Йовев живее в село Микрево, община Струмяни, и е истински представител на мнозинството българи, които всеки ден с пот на челото изкарват хляба си и се борят с всички сили за своето оцеляване. Още от малък той е възпитан в традиционните ценности, характерни за нашия народ – трудолюбие, отговорност, чест, достойнство и чувство на синовен дълг към Майка България. Благодарение на произхода и семейството си Николай Йовев е закърмен с прекрасните традиции на родния си край и милее за българщината, чийто изявен защитник е днес. Още от ученик е отдаден на каузата за опазването на околната среда и на прекрасната българска природа и активно се включва в училищните програми за засаждане на дървета. Като момче от народа, което изкарва парите си с честен труд, Николай Йовев се грижи за своето професионално развитие и след като завършва средното си образование се записва на курсове за професионална квалификация, които завършва с отличие. Първият курс е за „Водач на МПС за обществен превоз” - специалност „Вътрешни и международни превози на пътници”, а вторият – „Помощник в строителството” - специалност „Основни и довършителни работи”.
Николай Йовев е български националист още от ученическите си години. На крехка детска възраст той успява да прозре истината, че над индивидуалното щастие и личното оцеляване трябва да поставим интересите на Родината и народа си. По тази причина от тогава той е националист по убеждения и за него национализмът не е просто политическа платформа, а начин на живот. Доказателство за това е фактът, че посвещава времето си на борбите на българския национализъм за независима, суверенна и целокупна България и се противопоставя с всички сили на враговете на българския народ, на изедниците, олигарсите и националните предатели. Участва активно в шествия и възпоменателни прояви, като е съорганизатор на протестите в Благоевград, организирани заради убитите момчета от Катуница. Наред с това е организатор на шествия против несправедливия Ньойски диктат в Благоевград и областта. През февруари 2014 година внася в общинския съвет в Благоевград Декларация в подкрепа на общинските съветници в Карлово, в която се осъжда турския геноцид над българите през Балканските войни и по време на Илинденско-Преображенското въстание. Декларацията е приета с почти пълно единодушие.

петък, 11 април 2014 г.

Вегетарианство

„Човек може да съжалява, че живее в период, когато не е възможно да се формира представа за формата на света, която бъдещето ще поеме. Но има едно нещо, което мога да предрека на месоядците: светът на бъдещето ще бъде вегетариански - Адолф Хитлер.

Веганството („вегетарианство” в довоенния език преди градациите да бъдат стандартизирани) е начин на живот, който не генерира търсене на продукти от животински произход и винаги е бил отличителен белег на автентичния националсоциалист - знак на истинска съпричастност и ниво на благородство, отвъд популярните в момента норми. Освен самия Хитлер и Рудолф Хес, незнаен брой други националсоциалисти също са вегетарианци („Между 11 и 12 часа трябваше да опитваме храната и само след като всички я бяхме вкусили, тя се откарваше до щаба на СС. Беше изцяло вегетарианска, най-вкусните пресни неща, от аспержи до чушки и грах, сервирани с ориз и салати... Нямаше месо и не си спомням да е имало риба.“ - Марго Вьолк). Националсоциалистическа Германия е първата държава в света, която забранява вивисекцията, ловът, залагането на капани, убийството по метода кошер и куп други жестокости - целейки по този начин, да сложи край на животинската експлоатация. Значението на добротата към животните продължава да бъде подчертавано от следвоенни идеолози, особено Савитри Деви и Дейвид Миат.
Нашето веганство е пряко следствие от арийския инстинкт за универсално състрадание. Далеч от погрешно асоцииране с пацифистичните хипи карикатури, представени ни от еврейските медии, най-точната духовна асоциация е с първообраза на героичния войн, само тези, които са се отказали от безпричинното насилие могат да бъдат разумно натоварени със задачата да наложат отбранително, народозащитно насилие. Хитлер отбелязва: „Има интересен документ, датиращ от времето на Цезар, който показва, че войниците по онова време са живеели на вегетарианска диета. Според същия извор, само по време на липса, войниците са прибягвали до месо.“

Въпросът с веганството е уместен в контекста на нашето движение, тъй като позволява на настоящи не-вегетарианци, анти-ционисти да видят в себе си пряка еквивалентност на еврейската нагласа, която те толкова презират, и по този начин да разберат, че подобно отношение далеч не се ограничава само до евреи. Хуманизмът е за не-човеците, каквото е юдаизма за неевреите, всеки има свои гои и ги третира с неописуема жестокост. Много анти-ционисти са посочили, че външната революция трябва да се предшества от вътрешна революция, в този случай, събарянето на еврейското господство не може да се случи, докато останалата част от човечеството първо не победи това, което се нарича „вътрешният евреин”. Приемаме и предлагаме, че най-очевидната стъпка в разбиването на „вътрешния евреин” е да престанем да имаме наши собствени гои! Позорно е не-евреи да се оплакват от еврейското отношение към тях самите, докато игнорират собственото си такова към животните; такива лицемери не заслужават да победят ционизма. Също така е ясно че разрастването на анти-ционисткото движение в общо анти-трибалистко движение не може да продължи без да подчертае, че хуманизма е една от най-разпространените форми на трибализъм.

вторник, 1 април 2014 г.

Интервю с Алег от KAMAEDZITCA




1. Поздрави от България! За начало бихте ли ни разказали историята на групата?

Поздрави на братска България. Добре, ще се опитам да разкажа накратко за това. Ще ви разкажа за най-интересните времена. Още повече, че рядко съм разкривал тези неща до сега.

Всичко започна през 2000 г., когато направих мини студио в дома си, което се състоеше от няколко магнетофона, микрофон и барабан. Вземах назаем китара от един съсед. И наслагвах частите (на песните) с двойно записване. С други думи, започнах да правя първата си касетка. Дори сам нарисувах обложката. Най-добрите ми приятели я преслушаха. Но, ако трябва да съм откровен, на доста малко им хареса.
След това, около 2001 г., заедно с един мой съученик, започнахме да свирим в местно студио. Тъй като нямахме пълен състав, аз свирех на барабани и крещях, а приятелят ми свиреше на китара. По това време, вече имахме първите идеи и концепция за дебютния ни албум. Започнахме да намираме стила си и някои варианти за ъндърграунд концерти. Свирехме нещо като брутален death/black метъл.
В следващите две години преосмислях насоките в които да продължа. Дефинирах музиката си като Pagan метъл или дори още по-точно като Forest метъл. През тези две години 2001-2003 бях сам с моята идея, големи амбиции и грандиозни планове. Започнах да събирам музиканти за групата си. Малцина имаха интернет по това време. Затова залепях рекламите си в патриотични и музикални магазини и по концерти. И така, една от моите реклами беше прочетена от бъдещия ни барабанист Стас, с който веднага станахме добри приятели, защото имахме еднакви политически виждания. Той имаше приятел на име Игор, който се учеше да свири на китара. Първата репетиция в този състав беше в дома на Стас. Разбира се, комплекта барабани се състоеше от различни предмети, които бяхме успели да намерим наоколо. Това беше най-яката репетиция на всички времена! На нея беше композиран и припева за песента „My Ancestor is a Bear„. Това беше началото. Може би малко наивно, смешно и мило начало.
  

След това се появиха Макс, басистът и Павел – вторият китарист. Групата беше завършена....след това репетиции, работа в студио, концерти. С течение на времето съставът ни и вижданията ни се промениха. Това беше, и още е целият ни живот – живот с името KAMAEDZITCA.