Вчера качихме статия за великите българки и техните подвизи, но на днешния ден през 1893 година една от тях завършва жизнения си път и оставя името си в историята ни, като една от жените дали най-скъпото си за България. Това е Баба Тонка (Тонка Тихова Обретенова). В интернет пространството се намират много статии и видеоклипове за живота и делата на героинята Баба Тонка. Преразказването им би било излишно, защото всеки интересуващ се може да намери информация за нея.
В този материал ще добавим сбита и системизирана информация пратена от наша съратничка с която ясно се показва какво е било отношението на жените и техните семейства към народната борба. Обърнете специално внимание на думите в края на статията и се замислете...
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Ролята на семейство Обретенови в развитието на революционното движение е изключително голяма. Русе заема място в мрежата от комитети, когато по инициатива на Ангел Кънчев в дома на Баба Тонка е основан Русенският революционен комитет. Начело е сина й Никола Обретенов и неговите съмишленици: Тома Кърджиев, Иларион Драгостинов, Георги Икономов, Ради Иванов, Ганчо Карамаждраков. След смъртта на Левски този комитет постепенно започва да придобива първостепенно значение – на два пъти той е обявяван за централен за вътрешността на страната. Не случайно въстанието от септември 1875 г. има едно от най-силните си проявления в Русенския край, а участието на Обретенови в подготовката му е илюстрирана и от копие на знамето, шито от дъщерята Петрана. Баба Тонка ражда седем деца - пет момчета и две момичета- и всички те по- късно активно се включват в българското националноосвободително движение. От 1867г. нейният син Петър Обретенов постъпва в Българската легия в Белград, а през 1868г. заедно с по-големия си брат Ангел е сред участниците в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. В акция на четата Петър Обретенов загива, а Ангел е заловен и осъден на заточение в Мала Азия. През 1875г. вече е в ход подготовката на Старозагорското бъстание и в борбата се включва още един от синовете на Баба Тонка- Георги Обретенов. Във въстанието тя дава още една жертва – синът й Георги загива в четата на Стоил войвода. Другия й син – Никола, е сред Ботевите четници. След разгрома на четата той е заловен и осъден на заточение в Мала Азия. Така за по-малко от осем години четирима от петимата синове на Тонка Обретенова дават младостта или живота си за българската свобода.
"Четирима сина загубих. Двама не са живи, а другите полуживи. Но още четирима да имах, пак щях да ги накарам да носят българското знаме със златния лев." - Баба Тонка.
