Основните ни права са посочени в Конституцията. Те не могат да бъдат отменени от нито едно правителство, могат да бъдат само временно ограничавани в случай на военно положение или друго извънредно положение. Понеже Конституцията е върховният закон в една държава, никой друг закон или наредба не може да й противоречи. Съответно правата, посочени в нея, не могат да бъдат ограничавани от какъвто и да било закон или правилник – ако това все пак се случи, прилага се правото по Конституцията като такова от по-висок закон.
ПРАВО НА ЖИВОТ
Член 28. Всеки има право на живот. Посегателството върху човешкия живот се наказва като най-тежко престъпление.
Мисля, че е ясно. Може да се допълни само, че дори убийство, ако е при неизбежна отбрана, т.е. за да защитим своя живот или имот или живота или имота на нашите близки не се разглежда като престъпление, ако това е единствената възможност за самозащита.
ЗАБРАНА ЗА МЪЧЕНИЯ И ПРИНУДИТЕЛНИ ОПИТИ ВЪРХУ ХОРА
Член 29, алинея 1: Никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение, както и на насилствена асимилация.
- - -, алинея 2: Никой не може да бъде подлаган на медицински, научни или други опити без неговото доброволно писмено съгласие.
За всяко насилие и нанесен побой в полицията си извадете медицинско свидетелство още след като ви освободят от районното. Може да ви потрябва в различни случаи. Опитите с наше участие, за които сме съгласни писмено, не са забранени.
ПРАВО НА ЛИЧНА СВОБОДА И НЕПРИКОСНОВЕНОСТ
Член 30, алинея 1: Всеки има право на лична свобода и неприкосновеност.
Добре звучи, но да видим по-нататък – изключенията са още в този член:
- - -, алинея 2: Никой не може да бъде задържан, подлаган на оглед, обиск или на друго посегателство върху личната му неприкосновеност освен при условията и по реда, определени със закон.
Такъв закон е Законът за МВР, т.е. там се съдържат случаите, при които можем да бъдем задържани от полицаите. Не могат да ни задържат на никое друго основание извън посочените в този закон случаи! Ако го направят – това е незаконен арест и имаме право да искаме съдът да отмени заповедта за арест, а след това да съдим държавата за пари в европейския съд по правата на човека в град Страсбург, Франция.
Ето какво казва Законът за МВР:
Член 63 Полицейските органи могат да задържат лице:
1. за което има данни, че е извършило престъпление; - това значи, че ако ни задържат в районното по тази точка 1, но ни освободят оттам, без да ни повдигнат обвинение за някакво престъпление, арестът ни е незаконен с всички последици от това за държавата.
2. което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба; - полицаите са длъжни да ни отправят предупреждение, което ясно и разбираемо да чуем, че им пречим да си вършат работата и едва ако продължим да пречим, могат да ни арестуват по тази точка. Всичко останало е незаконно, дори да е писана тази точка в заповедта ни за арест.
3. което показва тежки психични отклонения и с поведението си нарушава обществения ред или излага живота си или живота на други лица на явна опасност; - по тази точка могат да бъдат арестувани агресивни луди или дори нормални, които напр. заплашват да се самоубият.
4. малолетен нарушител, който е напуснал своя дом, настойник, попечител или специализирана институция, където е бил настанен; - малолетни са децата под 14 години, тук става дума не за арест, по-скоро за отвеждане в районното и търсене на родителя или настойника, на когото да бъде предадено детето – ако се е загубило напр. или се скита.
5. при невъзможност да се установи самоличността му в случаите и по начините, посочени в чл. 61, ал. 2; а според този член 62 това става “...чрез представяне на документ за самоличност на лицето;, сведения на граждани с установена самоличност, които познават лицето, или по друг начин”. - Това значи, че всеки, който е без лична карта или шофьорска книжка в себе си и е спрян от полицай за проверка кой е, може да бъде отведен в РПУ-то за да се види кой е. Естествено, ако има до нас човек с лична карта, който да каже имената ни на полицая това няма да се случи. Глобата за ходене без лична карта или шофьорска книжка в себе си / и двете са документ за самоличност в България/ в момента е до 50 лева.
6. което се е отклонило от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или от местата, където е било задържано като обвиняем в изпълнение на разпореждане на полицейски орган или на орган на съдебната власт; - това се отнася за заловени бегълци от затвор или от арест. Естествено, че могат да бъдат арестувани повторно, ако се разбере, че са те.
7. обявено за международно издирване по искане на друга държава във връзка с неговата екстрадиция или в изпълнение на Европейската заповед за арест; - тука става дума за международна конвенция /договор, по който България е страна и е задължена да предава на друга държава всеки, за когото й бъде представена заповед, че се издирва в друга държава, която е подписала тая конвенция /договор/.
8. в други случаи, определени със закон. – няма такъв друг специален закон! В Закона за МВР е посочено изчерпателно всичко, за което могат да ни арестуват. Това е написано “за да има”, ако само на това неясна точка ни арестуват, също е незаконно. – без посочване на конкретната причина за ареста ни.
- - -, алинея 4: Всеки има право на адвокатска защита от момента на задържането му или на привличането му като обвиняем.
Искайте да се обадите на адвокат още от момента в който ви вкарат в РПУ-то! Имате това право дори и да не са ви лепнали още някакво обвинение за престъпление. Законът ни дава правото още “от момента на задържането” ни да се свържем с адвокат. Добра идея е да имате визитна картичка на някой адвокат винаги в себе си. Ако нямате, обадете се на близките си да ви осигурят адвокат! Няма закон, който да ограничава обажданията ни от РПУ-то навън след като са ни прибрали! Обадете се по възможност преди да сте влезли в РПУ-то, защото вътре ви изключват мобилния апарат –докато те не решат да ви “разрешат” обаждане навън /не е законно, но се случва/.
Най-важното: отказваме да пишем каквито и да било обяснения в РПУ-то без адвокат до себе си, защото всяка дума може да се използва и срещу нас! Като искаме адвокат, връзваме ръцете на полицаите и те не могат да направят нищо. Към заповедта за арест, която ни дават да подпишем в РПУ-то, има и декларации – едната е желаем ли адвокат /напишете, че желаете!/ и другата – желаем ли преглед от лекар /хората с медицински проблеми задължително да пишат, че искат и преглед от лекар, могат да ги пуснат по-рано от РПУ-то/
- - - алинея 5: Всеки има право да се среща насаме с лицето, което го защитава. Тайната на техните съобщения е неприкосновена. – Адвокатът ви може да се среща с нас докато сме в ареста, за да ни даде кураж или да ни научи какво да пишем в обясненията си или изобщо да не пишем нищо в тях. Никой от полицаите не може да ни подслушва какво си говорим.
Практически съвети в случаи на арест:
– Спазвайте правилото на 5те думи : “Нямам какво да ви кажа” (I have nothing to say), особено когато не ви дават право да се свържете и си извикате адвокат. Не знаете дали заради две ваши думи няма да ви държат до края на заповедта /т.е. до 24 часа/, затова – по-добре НИЩО, когато сме сами в ареста. Дори и само това изречение да напишете като “обяснения” в листа, пак е достатъчно – хем не казвате нищо, за което да ви задържат, хем не дразните полицаите, че не давате обяснения.
- Не подписвайте заповедта за арест! В много от случаите това е причина да ви пуснат преди да са изтекли 24 часа на заповедта ви.
- Ако все пак решите да давате обяснения / на ваш риск!/ дори и без адвокат, измислете прякори на несъществуващи хора. Така ще спасите другарите си, които не са попаднали в лапите на полицията, ако и без друго са ви видели, че сте били в група, но са арестували само вас.
- Не се заяждайте с полицаите вътре в РПУ!. Отговаряйте само ако ви попитат. Не отвръщайте на техни заяждания, защото иначе могат да ви бият и в РПУ просто за да убият времето, докато сте вътре.
Член 30, алинея 4 от Конституцията: Всеки има право на адвокатска защита от момента на задържането му или на привличането му като обвиняем.
- - - , алинея 5: Всеки има право да се среща насаме с лицето, което го защитава. Тайната на техните съобщения е неприкосновена.
Тези две правила са преписани дословно в Закона за МВР и вече говорихме за тях по- горе.
Член 32: Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи.
Следенето, подслушването, записването е разрешено само за престъпления, които се наказват над 5 години, това са “тежките престъпления”. За най-честото обвинение срещу национални активисти т.нар. ”проповядване на фашистка или друга антидемократична идеология” /член 108 от Наказателния кодекс/ се дават до 3 години, така че за такова престъпление не могат да ни следят, подслушват или записват. Ако го правят – това е незаконно и не може да се използва срещу нас в съд.
Ако след като са ни арестували, заповедта ни за арест бъде отменена от съд, имаме право да поискаме полицията да унищожи всички снимки, които са ни направили в РПУ. Пазенето им без да имаме обвинение е незаконно. В случаи, че имаме обвинение, но впоследствие сме оправдани от съд, мажем да искаме от полицията същото. Уведомяват ни с писмо от полицията за унищожаването, пазим писмото за всеки случай, ако след време ни размахат наши снимки от полицията.
Член 33: Жилището е неприкосновено. Без съгласието на обитателя му никой не може да влиза или да остава в него освен в случаите, изрично посочени в закона.
Съвети при обиск на дома ни:
1- Поискайте да ви покажат заповед от съдия за обиск /иначе е незаконно/. Прочетете внимателно какво се очаква да намерят у вас – пише го в заповедта.
2- След обиска, дори да не намерят, това, което търсят, полицаите са длъжни да съставят протокол за обиск, който да ви дадат да прочетете. Четете внимателно и после ако в протокола се описват намерени “забранени вещи” у вас, напишете като обяснение в протокола: ”вещите не са мои” и “вкъщи са идвали различни хора на купони и предполагам, че вещите са на някой от тях”. Не пишете имена или прякори на тези ваши “познати “ в протокола за обиск!
3- За да е законен обискът, трябва да присъстват поне двама свидетели. Това са обикновено ваши съседи. Ако полицаите искат да пишат като свидетели техни колеги, напишете в полето за обяснения, че възразявате, че не са извикали съседите ви за свидетели на обиска. След като обискът приключи, говорете със свидетелите – съседи и ги помолете да ви съдействат в бъдеще, ако се наложи в съда с показанията си. С тези съседи трябва да поддържате занапред отлични отношения, защото често вашата съдба в съда зависи от техните показания!
4- Запазете екземпляра от протокола за обиска, които полицаите задължително ви дават след приключване на обиска и незабавно се свържете с адвокат, като му покажете и протокола за обиск.
5- Вещите, които са ви иззели, може да ви се върнат по всяко време – необходима е просто молба до прокурора. Естествено става дума само за вещите, чието притежание не е забранено по закон и не са доказателство срещу вас, за други забранени неща отричате, че са ваши и не искате връщането им.
Личен обиск – претърсване могат да ви правят почти по всяко време, стига да им се сторите подозрителен. При арест в РПУ задължително ви правят протокол за обиск.
Във всеки случай на обиск полицаите са длъжни да ви съставят протокол за обиска и да ви дадат екземпляр от него. Пазете го и го покажете на адвокат. Не подписвайте протокола!
Съвети при личен обиск - не трябва да намират във вас наркотици, огнестрелно оръжие! За газов пистолет може да носите, но с фактурата от магазина, от който сте го купили във вас. Не е забранено носенето на бокс, нож, шило и т.н. но ако ви гонят, по-добре ги изхвърлете до вас преди да ви арестуват.
Ако не можете да го изхвърлите, никога не предавайте намереното у вас с протокол за доброволно предаване!!! По-добре да ви направят обиск и да ви напишат протокол за обиск, той може да отпадне като доказателство. Но ако е протокол за доброволно предаване, е лошо, той не може да отпадне по никакъв начин и ще се използва във всички случаи срещу вас! Не се връзвайте на полицаите, които ще ви убеждават, че е по-добре за вас, да напишат протокол за доброволно предаване, лъжат ви, по-добре е за тях!
Член 38: Никой не може да бъде преследван или ограничаван в правата си поради своите убеждения, нито да бъде задължаван или принуждаван да дава сведения за свои или чужди убеждения. – Това означава, че никой не може да ни държи отговорни за личните ни политически убеждения. Никой няма право да ни разпитва за убежденията на нашите приятели и близки.
Член 39, алинея 1: Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин. – Чудесно като право, но веднага идва ограничението му, защото...
- - -, алинея 2: Това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността. – ЗАПОМНЕТЕ, че пълна свобода на мнението има единствено в САЩ! Там каквото и да говорите, няма отговорност за думите ви. В Европа не е така и думите ви могат да се използват и срещу вас. Бъдете внимателни, когато пишете или говорите!
ОСНОВНОТО ПРАВИЛО – В полицията нямаме приятели! Не се ловете по евтиния трик на “доброто ченге”, което иска да ви помогне да излезете от проблема, но... ако и вие направите нещо в замяна! Пълното мълчание в полиция, когато сме сами, или мълчание докато адвокатът ни говори е най-добрият вариант при проблем.
