Важните, епохалните събития в живота на човечеството, на отделните народи никога не са били дело на една отделна личност. Нашата стара земя още не е родила такъв свръхчовек, чиято събда да стане съдба на даден народ. Човешкия живот е твърде кратък, преди всичко, за да обхване в своето време дадено голямо събитие с неговите причини, с неговото развитие и с последнствията му. Но все пак, при всички големи, исторически събития винаги е имало отделни люде, чиято роля в тия събития е била от първостепенно, от съдбоносно значение. Така ще бъде винаги, докато има стадо, тълпа, маса, така ще бъде може би още хиляди години.
Много векове наред с нищо не би се променил животът на народите, ако сред тях не биха се раждали люде, които с една глава поне да надвишават останалите. Ето тук се вижда ролята на големия човек, роден да търси, да влияе, да води. Разбира се, както споменах по-горе, той нищо не би могъл да стори без общите условия на епохата и, често пъти, без помощта на благоприятния случай. Но, изобщо, участието на белязания човек в историята е толкова голямо, че за мнозина е трудно да си отговорят дали епохата ражда своя голям човек, или пък тя е негово дело, дали Рим роди Цезар или Цезар създаде могъществото на Вечния град.
Щастлив е един народ, когато е воден от истински големи люде. Но ако ръката на един тъмен гений води кораба на даден народ винаги към крушения – двойно по-голямо е злощастието, когато до кормилото на тоя кораб се е добрал недостоен водач.
Около вдъхновеното чело на истинския голям човек сияе видим ореол. В неговото сърце грее слънце – идеалът, на който е призван да служи. Чиста е всяка негова помисъл – той не познава разяждащата отрова на завистта и злобата. Твърд е и непоколебим, защото е борец, защото е опора на слабите. Храбър и доблестен е, защото е водач. Суров и неумолим е, защото е справедлив и служи на една правда. Той е сигурен във всяка своя стъпка и се срамува да се огражда, да избягва отговорностите, да лъскае и угажда. Немилостиво смазва всеки гнусен червей и пресича пътя на всяко нечисто домогване. Той не се страхува от примките на интригата, на клюката, от засадите на подлостта, той не трепва нито пред силата на своите противници, нито дори пред образа на самата смърт, защото неговото дело е вечно и всяка негова стъпка оставя незаличима следа. Устремен към върховната цел на своята мисия в живота, той не търси похвали и награди, не се замайва от шума на победите. Той е избраник и водач, та знае, че слабостите и суетата на простосмъртните могат да го превърнат в пленник на собственото му стадо, което изгубило ведъж вяра в неговото призвание, може да го изостави и да се пръсне в безпътища или пък да погуби и него, и себе си. Такъв е големият човек. Или, най-малко, той носи в душата си устрема към всички тия качества на истинския избраник.
Скръбна е участта на всеки народ, който не може да откърми, особено в дни на изпитания, свои големи люде. Над мрачните епохи в историята на човечеството не блести звездата на нито един голям човек. И друго: Цезар доведе Рим до върха на могъществото, но всеки недостоен водач може да стане убиец на цял народ.
Статия на Димитър Талев във в. “Македония”
9 септември 1932 г.
"Стрейт Едж България": имайте предвид, че статията е писана преди Хитлер да дойде на власт.
