Когато връщам лентата назад към историческите събития на нашата страна свързани с женските борби и идеали, откривам много велики българки, които са действали фанатизирано и идеалистично. Пример за такива жени са: Мара Бунева, Екатерина Симитчиева, Райна Княгиня, Коца Хаджова, Доля Бамбилова, Екатерина Арнаудова, Менча Кърничева, Тонка Обретенова и много други, за които ще ни отнеме доста време ако трябва да се изброят поотделно.
Мара Бунева, която посред бял ден застреля в Скопие мъчителя на македонските студенти – Велимир Прелич – и после сама сложи край на своя живот. Последните й думи бяха: “Аз обичам своето отечество.”
Екатерина Симидчиева, която при отсъствието на мъжете в Куманово (защото били събрани на едно място и заобиколени от турските убийци), тя повежда десетки жени, които заместват мъжката част от населението и започват да бранят българската черква, която турците са искали да затворят. В тая схватка биват ранени много жени, които са се съпротивили. Но най-много пострадва предводителката на народното недоволство-учителката Екатерина. Тя била бремена и този удар й причинява скорошна смърт.
Райна Княгиня, която ушила главното въстаническо знаме на Панагюрски революционен окръг за Априлското въстание. В деня на обявяването на въстанието тя го развява редом с Бенковски. Тогава тя била едва на 20 години.
Коца Хаджова от Струга беше ръководителка на 6 женски групи през 1902-1903 година и те се оказаха големи като куриерки. По време на въстанието те успяват да пренесат множество пушки и патрони.
Доля Бамбилова била голяма агитаторка и успяла да привлече много жени в народната борба.
Екатерина Арнаудова от с. Либяхово, Неврокопско, цели седем години с пушка в ръка броди из планините с четата на Дончо войвода.
Менча Кърничева е деец на Вътрешната македонска революционна организация, съпруга на Иван Михайлов. На 8 май 1925 година във Виенския Бургтеатър Кърничева застрелва в гръб Паница и ранява жена му Екатерина Измирлиева и телохранителя Яне Богатинов. Така чрез терористичен акт е изпълнена присъдата издадена от ВМРО за убийството на Борис Сарафов и Иван Гарванов и обслужването на чужди интереси в македонските дела.
Тонка Обретенова известна още като баба Тонка е оказвала сериозна организационна, морална и финансова помощ на революционния комитет. Баба Тонка погребва и успява да съхрани черепа на Стефан Караджа.
Да, това са само част от тези, които са отдали живота си в борбата за българското. Но къде са сега тези велики българки? Винаги съм се чудил как много от момичетата в нашите среди знаят за тези велики дела, но никоя от тях не полага минимум усилия да се доближи до техните постъпки.
По-скоро подражават на някакви дегенеративни субекти, за които е ясно, че нямат национален и расов идеал, отколкото на тези легенди от нашата история. Те са наясно с нещата, че пороците, които са ги обгърнали са вредни и че с тях не могат да бъдат за пример, за когото и да е, но в същото време волята им за борба и идеал е толкова слаба, че се примиряват с това и се надяват друг да свърши тяхната работа. Това е толкова жалко и срамно... Сами виждате, че жените, които изброихме отгоре са привличали нови лица в народната борба, извършвали са действия, които никой не е очаквал, че ще бъдат извършвани от жени и са спонсорирали революционните ни организации. Сега никое от тези неща го няма... Е, може и да има някакви малки примери, но като цялото болшинството не гони идеала, който беше доусъвършенстван през годините и не полагат искащото се от тях.
Ще се опитам да дам няколко съвета на тези, които все пак искат да бъдат различни и искат да оставят името си в народната история и по този начин да бъдат пример за вдъхновение на идните поколения.
Като начало започнете с отказването от пороците (алкохол, цигари и всякакви подобни наркотици), защото това са продукти, от които печелят нашите врагове и с които се цели да ни поробят и пристрастят към определените опиати. По този начин свободата от зависимостите изчезва и ти ставаш роб на тяхната система, която може да те контролира чрез тези наркотици. Парите, които давате за тези неща, може да ги дадете на някоя националистическа група, която да ги вложи в нещо смислено и по този начин да подпомогне доближаването ни до победата.
Разврата и курвенският живот са недопустими за жените, които ще се борят да бъдат пример за подрастващите и следващите поколения. Тези неща в миналото винаги са оказвали влияние и само тези, които са били лишени от тези развратни плътски удоволствия са останали в историята ни, като жени отдадени на каузата. Ценностите, които днешното поколение успява постепенно да унищожи е задължително да бъдат запазени от нашите нови народни героини. Това ще бъде във ваш плюс при оставането на името Ви в историята.
Умственият ви капацитет винаги трябва да бъде много повече от на тези, които са деградирали от системната политика. Вие трябва да бъдете над материалните неща.
Започнете с изучаването на българската и арийската история, от която може да вземете много примери за женственост, красота, интелект, идеали и т.н. И след като вече сте изградили точните си възгледи и методи, започнете с привличането на нови лица от вашия пол, които да бъдат като вас и по този начин ще съхранят ценностите и усъвършенстват идеалите.
Тъй като възможностите и волята на всяка една от вас ще бъде различна, то действията и резултати трябва да бъдат различни. Ако във вашите среди съществуват жени, които не са докрай отдадени на борбата и помощта им за определени постъпки не е такава, каквото се очаква, то поне успейте да създадете дълга у тях за създаването на национално осъзнато поколение, което ще трябва да наследи нашите идеали и да гони нашите цели. Без това национално осъзнато поколение, циганията и всякаква друга вредна култура, ще унищожи нашите ценности и държава. За това нуждата от такова поколение е така нужна, за да може те да ни наследят в борбата и ако ние не сме успели да извоюваме до край победата, то поне те, вдъхновени от нашия идеал, да завършат започнатото от нашите предци.
Фактът, че и жената в България приема наравно с мъжа всички рискове на борбата, сам по себе си говори много за обаятелната сила на народния ни идеал. Защото само възвишени, идеалистични подбуди могат да раздвижат сърцето на жената до степен, която е готова да сложи и живота си пред олтара на родината.
България е още под робство. Тежка е нейната съдба. Но борбата продължава. И в тази недовършена борба българката сигурно и в бъдеще ще запише светли страници на величие, жертвоготовност, на твърдо национално съзнание, за да обезсмърти себе си, да обезсмърти и прекрасната българска земя.
