“Обикновеният човек” се намира постоянно в несъзнателно състояние, аналогично на сън. Дори по-лошо, защото в съня си той е съвършено пасивен, а в псевдо будното си състояние може да действа. Последствията от тези действия се отразяват върху него и неговото обкръжение, но той не може да го осъзнае. Той представлява просто машина с която може да се случи всичко. Той не може да контролира нито своите мисли, нито своето въображение и чувства. Живее в субективен свят, свят, който харесва или не харесва, желае или отхвърля. Той игнорира реалността. Скрил е истинския свят далеч зад стените на собственото си въображение. Той живее в сън.
Как наистина да се събуди? Това е жизнено важен въпрос за всеки човек, който е достоен да бъде такъв. Като за начало той трябва да разбере, че е непълноценен и заспал. Когато човек почувства и разбере това, той прави първата стъпка към това пробуждане.
Но робота не може да се събуди сам! За това трябва да се погрижи друг човек, който е буден. Наличието на такъв инструктор е абсолютно необходимо.
Има доста компетентни мнения пряко свързани с пробуждането. Възниква въпроса само до колко са възможни и целесъобразни такива действия.
Проблемът на нашето време е в ироничното отношение към всичко и особено към тези, които са водени от националистически идеи и пренебрегват собственото си благополучие. Днешното общество гледа иронично и с презрение на националистическите идеали без да си дава сметка, че без тях е загубено. Това е най-крайна форма на деградация. Въпреки това, все още се намират хора на които националистическите идеи са им непознати и след добре обосновано пояснение те “проглеждат“ и ги възприемат. С тези, които обаче се подиграват и присмиват се работи по друг начин!
Естествено случва се в определени ситуации масата да подкрепи неволно националистите. Пример са очевидни мародерства над масата, които управляващите не са успели да прикрият навреме. Тогава е възможно масата да подкрепи моментно националистите, но само до момента, когато се стигне до преки действия. Основната идея с която са заети главите на “обикновените хора” е за собственото оцеляване и паразитиране, всякакви други идеи се отхвърлят. Те не искат, а и не могат да предположат, че има по-интелигентни хора, различни от тях, които са готови да жертват всичко за благородната си кауза. По-удобно и лесно им е да наричат такива хора глупаци или ненормални. Възможно е да променят това свое мнение с цената на много грешки, някои от които необратими. Тяхното мислене е ограничено, тяхната “мъдрост” е способна да оправдае предателството, подлостта, човешката низост, лесно се примиряват с отнемането на честта и достойнството им.
През годините “обикновеният човек” все повече деградира. Натрупаният опит постоянно засилва неговото малодушие и мързел. Състоянието му се влошава и той губи напълно разсъдъка си... Как мислите тогава им се струва въпроса: “Струва ли си да се бориш за своята раса и нейното бъдеще?”. Те нямат нужда от това. Перспективата с всеобщото “потъмняване” и изчезването на Белия човек ги устройва. Те приемат доброжелателно най-долните качества и постъпки на евреите, които “оправдават” тяхната историческа същност. Тези безразсъдни зомбита са склонни да простят и игнорират всяка тяхна наглост. Така са програмирани!... Единственото нещо, което еволюира в съзнанието на “обикновения човек” е оправдателният му аргумент за неговата деградация. В края на 20 век той достига пика на своето “развитие”, като започва да изпитва ирония към всичко. Осмиването се явява, като истинско стремление към всичко, което не разбира, така избива комплексите си. Неговото духовно мъртво общество смята за нормално своята алчност, егоизъм, подлост и разврат. Те просто не могат да разберат, че от малки са подготвяни за заколение.
Дресираното мързеливо стадо е привикнало да вярва на онзи, който предлага най-опростен вариант на съществуване, затова се отказва от всякаква умствена работа и бива командвано. За да се застави да действа по друг начин е нужно голямо сплашване и сила! Само със смяна на властта и разрушаване на ционистката система те ще променят безцелното си съществуване и ще бъдат полезни. Но за да постигнем това ние трябва да работим доста, да бъдем за пример, да сме обединени и сурови с предателите и враговете.
А ти избра ли своят път? Да бъдеш зомби на системата, жалка овца от стадото или горд вълк? По делата ще те познаят!
