Самокритиката е двигател на човешкия прогрес и личностното развитие. Човек не владеещ или не използващ това качество, се стреми преди всичко да удовлетворява своите капризи. Те се превръщат в основни и крайни цели, продиктувани от личната алчност.
Всички стремежи и действия, като мироглед и начин на живот, изповядващи такива хора, могат да бъдат само съпътстващи фактори към истинската цел, но не и средства за постигането й. Това променя цялата картина на идейната последователност и действия на човека, независимо от това колко са активни и предприемчиви стъпките му. Такъв човек лесно показва истинската си същност, която все пак не прикрива умело, а това се отразява негативно на обкръжението му. Това е естествен и логичен резултат, тъй като деятелността на такъв човек не е била мотивирана от други желания, освен от негови, облагодетелстващи го личностно. По отношение за нашето движение и за по-голяма яснота това може да се изрази от човек задоволяващ капризите си и стремящ се към общо признание, който ще загърби идейните интереси заради собствени цели. Най-неприятното нещо е, че такъв човек лесно може да заблуди моментно невнимаващи активисти, които после съжаляват доста за това. Когато такъв човек усети себе си равен в кръга на общуване, той започва да се опитва да се налага и изпъква над останалите. Връхната точка е когато започне сам да се обожествява. Следва пълно замъгляване на разума и пълна деградация, способността му за мислене е съсредоточена само в самохвалство и себелюбие.
Примерите за такава самореализации често са много повече, отколкото можете да си представите. Често хората не го осъзнават и възприемат неправилни примери. Неспособни да анализират собствените си желания и действия те лесно се манипулират.
При истинските, добре подготвени идеологически и физически активисти самокритиката е на първо място. Тя ръководи техният живот. Когато човек е посветил всичките си мисли и действия на каузата той в никакъв случай няма да остане незабелязан и неоценен. Историята на нашето движение е най-голямото доказателство за това. Нито един съратник отдал живота си на нашите свещени идеали не е забравен, а почитта към тези активисти нараства с времето.
Всеки, който се смята за NS активист трябва правилно да оценява и контролира своите желания. И ако човек не е глупав или безчестен, трябва да показва смелост и винаги да открива и признава грешките си. След това да прецени дали може да се поправи и да работи за движението или да напусне нашите редици доброволно. Критичното отношение към своите думи и действия е пътят на самоусъвършенстването, начина за формирането на идеалния и съвършен човек - Свръхчовекът!
