Всеки разумен човек разбира, че е невъзможно да се бориш срещу всичките форми на дискриминация. Това са просто думи, които са достатъчно показателни, за да се убедим, че различните сили обслужват единствено интересите на собствената си социална група или извличат някаква лична изгода за себе си от тази борба.
Ще посочим само два примера от подобна борба:
1. Martin Luther King се обяви за равенството между всички хора, но в действителност се бореше единствено за правата негрите. Всичките тези години- в които мрънкаше за тези права – му донесоха политически капитал.
2. Владимир Ленин обяви, че ще се бори за интересите на работниците и селяните, но в действителност работниците и селяните започнаха да живеят още по-лошо, а той придоби неограничена власт.
Под лозунга, че се борят срещу дискриминацята, те направиха още по-голяма такава.
Въпреки декларираната борба с различните форми на дискриминация, съвременниците ни се противопоставят само на три:
- расизъм
- хомофобия
- сексизъм
Всяка от тези трите теми е достатъчно обширна, затова се изисква отделно внимание, защото много клишета през годините бяха въведени за масите от определени групи с помощта на антидискриминационна реторика.
Тъй като темата на статията е „Стрейт Едж и въпросът с расовата дискриминация” ние смятаме да обърнем внимание само на борбата срещу расизма.
От погрешно насажданата пропаганда, в съзнанието на всеки възниква картината за белия расизъм. Ето как изглежда тази картина: Злобни, бели расисти по улиците и в коридорите на властта, мачкащи морално, физически и икономически всеки, който не е бял. Постоянно ни се натяква, че расизмът може да бъде само бял. В следващите части ще ви покажем най-бруталните случаи на обратния расизъм (този който е извършван от такива, които не са бели).
Очаквайте продължение...
