По пътя на човешката история блестят най-ярко делата, родени
в пламъка на националното чувство. Защото това чувство е първичната сила, която
движи непрекъснато човешкия дух и чийто извор лежи в естествената и свещена връзка
на индивида с нацията. Чрез тази връзка нацията като съвкупност от материални и
морални ценности поверява в ръцете на своите синове традициите и идеалите си. С
клетва да пазят съкровищата на миналото, да изградят едно достойно настояще и
да вярват в звездата на бъдещето.
Ето защо всяка лична или колективна проява на националното
чувство е всъщност едно усилие за осъществяване мисията на нацията.
Така определен, национализмът конкретно обхваща следните
върховни служби: почит,
вяра, борба и дълг.
-Почит към подвига на безсмъртните мъртви, които вложиха в
заветите на миналото скъпоценната пепел на своето себеотрицание и родолюбие.
-Вяра в силите и съдбата на нацията.
-Борба за запазване и продължение делото на българската
държавност, градена в столетия, с дух и меч.
И преди всичко:
-Дълг
към живите нужди на нашата действителност, което значи: здрав и силен народ; хляб и работа за гладните и
безработните; земя за
безимотните; защита на
работническия и селски труд; развитие
на културните и стопански инициативи; народно примирение и сцепление – с една дума, дълг към народа
като съвкупност от български граждани, които живеят, борят се и страдат със
своите хиляди ежедневни нужди.
В изпълнение именно на този дълг се разкрива главната
същност на национализма. Прочее, преди да бъде поклонение пред символи,
последният е действителна народна служба- народничество.
Само в този национализъм е и източникът на мистичната вяра,
че никъде другаде в света, а тук- на скъпата родна земя, под светлото българско
небе- животът е най-добър.
