Не вярвах, че мога да го направя, да отнема живот, какъв ти живот на някакви пропаднали курви и мангали сводници.
Всичко започна когато от общежитието се преместихме с приятелката ми на квартира. В блока хората изглеждаха леко притеснени, но така беше в цяла България.
Аз се казвам Димитър, а моята приятелка се казва Мирела. Ще ви разкажа какво се случи и как се променихме завинаги.
- Какви са тези чалги, какви са тези стонове дето се чуват от съседния апартамен? - каза Мирела.
- Не зная. Мисля че, това е апартамент с проститутки, не си ли забелязала, че постоянно се навъртат някакви цигани и циганки, и дори бели жени има? - каза Димитър.
- Не може така да се учи, имаме сесия. Да се оплачем на полицията?
- Полицията няма да ни свърши работа.
Положението ставаше отвратително. По цели нощи чалгата вървеше. Постоянни крясъци се чуваха и не можеше да се спи. Аз тръгнах към вратата, но Марина ме спря: „Къде отиваш тези може да те убият?“ – каза тя.
А върха беше когато тя се прибирала, и някакъв от тия и рекъл „Коя си, ма? Я разголи малко, кво си се навлякла“ - тя бързо влязла и заключила.
После вечерта го обсъдихме и едвам се сдържах.
- Тия са за убиване.
Аз се умълчах за 30 сек. и после отговорих.
- Да, права си, тия трябва да се убият. До четвърти курс ще ни побъркат освен ако не напуснем, но все пак университета е близко.
- Не, казах го така .
- Да, трябва да се убият.
Продължение на седмици мислих ме плана. Отидохме, напазарувахме нужните неща. Чудехме се с какво да ги убием, оръжие трудно ще намерим, а не сме някакви убийци, нормални хора сме.
Решихме ще ги заколим. Купихме кухненски нож, дрехи втора ръка, които да облечем, евтин алкохол с който да прикрием следите. Добре се подготвихме. Постоянно мислихме и се колебаехме. Напрежението беше огромно, имахме изпити и това изнервяше положението пък „съседите“ ставаха все по непоносими.
- Ако съседите можеха да се оправят с тях да са повикали полиция. Значи тия изроди имат полицейски чадър.
- Прав си, възможно е. Трябва да внимаваме много.
Най-накрая времето дойде, Мирела се облече по оскъдно и звънна на вратата, тя беше прикрила лют спрей в дланта си и чакаше. Вратата отвори един черен, мазен мангал и попита какво ще обича. Аз стоях от страни с нож, тя го напръска, а аз тръгнах и го намушках няколко пъти в стомаха и бъбриците при цялата шумотевица. Никой не разбра какво стана, Мирела пазеше на входа, а аз с ножа влязох в стаята, в нея имаше курва с клиент, той скочи и тръгна към мен със запитване - знаеш ли кой съм аз?
Аз с ножа го прерязах през лицето и през шията, а след това заклах и уличницата.
После видях документите му беше полицай от дирекция полиция.
Не мислех много, продължих, намерих личното му оръжие и почнах да стрелям в другите стаи - избих ги. След това Мирела донесе алкохола и всичко заляхме с него и захвърлих бутилките.
Захвърлих и пистолета до убития клиент защото беше негов. Още там съблякохме дрехите сложихме ги в една черна найлонова торба, както и ножа, и занесохме я извън града да я запалим.
Лумнаха и ние си тръгнахме прегърнати, някак си не ни се прибираше в този апартамент. След смъртта на клиента-ченге блока се напълни с полицаи. Разпитваха възрастните хора дали са видели някой, но един дядо каза „От една година тук имаше бардак, пускали сме сигнали никой не реагира, докато не стана това клане“ - тъпото ченге нищо не му каза. Ние гледахме как изкарваха телата пред блока, млади българки бяха предимно, от сводниците имаше и българи, и цигани, и трупа на ченгето. Някак си след това клане от блока въздъхнаха, бяха успокоени, че такива няма да се заселват. Поквара и разврата властваха навсякъде, само коравите, честните и благородните българи ще оцелеят в този ад, който е сега.Аз си закупих мачете и нож в обща кания, защото усещам, че скоро може да се повтори клането, но в по-масов мащаб.
Ето това е моята историята. Мирела ме погледна и ме прегърна - за нея бях герой, мъж и човека с когото ще прекара дните си. Нашата мрачна тайна е тази част от живота на българина, когато трябва да брани честа към своя род и любима.
