--------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Павлин
се събуди на непознато място.
Последното, което помнеше беше пълен хаос в главата му.
Стаята беше чиста, приветлива и слънчева. Младежа усещаше болки в цялото си тяло, сякаш беше участвал в боксов мач. В стаята влезна друг младеж със здраво тяло и го попита: „как е?”. Павлин му отговори: „къде съм, какво е това място?“.
- Здравей аз съм Боян, ти си в апартамента ми. Намерихте на улицата да лежиш, когато попитах един случаен минувач той ми каза, че станало бой за някаква „кифла“, тъй де, уличница. Наистина ли е така?
- Не точно, мога да обясня.
- Целият съм в слух.
- Идвам от малкия град в големия, търсех си работа и видях едно познато лице, момиче от моя град.
Видях я да се качва в лъскава кола, мисля, че Ауди от най-новите модели. Беше облечена като проститутка, но нали знаеш каква е модата... Тя има много хубаво лице. Първоначално я загледах и я познах след това тръгнах към нея, тя махна с ръка нещо на някой и излезе един много здрав бабаит и последното, което помня бе юмрука му по лицето ми и след това нямам спомени.
- Мода, ще им да аз една мода, това не са човешки същества, те са подчовеци.
Павлин стоеше оклюмал после пак огледа стаята.
- Какви са тези символи по стените, знам, че единия е свастика.
Боян се засмя и каза:
- Тази свастика е древен символ на слънцето и космическия ред, другите арийски символи също са част от космическия ред, останалото са руни.
- С какво се занимаваш? – попита Боян.
- Програмен софтуер.
- А ти какво работиш?
- Политолог съм, работя към разни частни агенции. В отвратителна работа се превърна.
В стаята влезе приятелката на добрия самарянин, тя се връщаше от „Тае Бо“-то, което тренираше.
Боян беше семпай по айкидо и майстор на меча (катана).
Саня приятелката на Боби каза: „събудил се е”.
Павлин се чудеше как е попаднал при тези добри хора, мислеше че трябва да се маха, да не в тежест.
- О, не остани трябва да се лекуваш.
Изминаха няколко дни и пребития се пооправи.
Започна да излиза с Боян и останалите момчета. Първо тичаха и се хранеха здравословно. С тях тичаха и техните жени, които бяха красиви, умни и силни.
Павлин се чувстваше слабак между тези свръхчовеци.
Седнаха да починат и започнаха да говорят за Straight Edge или казано на български - правата линия.
Имаше един младеж викаха му Колобърът, той разказваше за свръхчовешкия саракт как щяла да дойде неговата ера и как всичко щяло да е друго, нямало да има толкова поквара и зло навсякъде.
След известно време Павлин го заведоха в клуба по ММА. Там той се научи, макар и трудно, на кикбокс, който му стана присърце, защото волята на новите му съмишленици ставаше и негова. В тичането не се отказваше, бягаше наравно с всички. След това научи граплинга, айкидо. Имаше един младеж, който се бе обучавал при немските, руските спец части и след това бил в френския легион. От там научи някои работи по руска система и сават.
Праведният отряд беше от петнадесетина младежи и техните приятелки.
С времето Павлин започна да работи във фирмата на Боян, който го нае за поддръжка на компютрите, а самия той се занимаваше със сайта на всички български националисти.
Един ден в планината всички тренираха със своите мачетета, мечове, ками и войнишки ножове.
Групата символизираше древнобългарския ред – саракт.
- Павлине искаш ли да станеш един от нас?
- Вие ми се превърнахте в семейство, което се грижи за мен и ме подготви за живота, което истинското ми семейство, колкото и да ги обичам не можаха да ме подготвят за последните дни на днешния ад, който владее земята и душите на заблудените и покварени българоподобни.
- Вземи това хладно оръжие, нека стане част от теб, то представляваше 20 см. Нож, от едната страна назъбен и с бокс в едно.
Павлин си намери квартира. Работеше и тренираше, а в избора на жена му беше трудно - „много малко са свестните къде да ги търся?“. Една вечер слезе от автобуса и ходеше пеша. На 600 м. му се намираше дома изведнъж чу писък и видя как някакви мъжаги дърпаха някакво момиче да го отвличат в една кола, но беше изминала една година и Павлин беше станал бойна машина като своите приятели съратници и се спусна като лъв, изрита с крак в бъбреците единия от похитителите, а другия го нокаутира с прав в брадичката. Изведнъж се появи втора кола от нея излязоха трима с бухалки и телескопични палки. Момчето се отдръпна да не го ударят с бухалката и все пак той беше вече кален, хвана я, с крак изрита бандита в брадичката и той се строполи на земята.
Другите опитаха да се намъкнат в колата, но той ги настигна, извади първо шофьора за главата и му строши врата - последния го замоли за прошка.
Той знаеше, че прошката е голяма душевна сила и реши да го остави, но боклука извади един газов пистолет и Павлин му направи захват-ключ и накрая му опря пистолета в главата. Помогна му да се гръмне сам. Газовият патрон от упор не убиваше веднага, но без медицинска помощ навреме е смъртоносно.
Момичето стоеше и гледаше този цял екшън като препарирано.
- Ела с мен, не се плаши - каза Павката, но тя побягна колкото сили има.
На другия ден се яви пред групата. Той беше поздравен за добрата работа. 5 изрода бяха убити и нормалните ликуваха.
Боян каза: „Разглоби си телефона, че ДАНС могат да локализират клетката, която се е намирала там”.
Павлин го послуша.
Всички го посъветваха временно да се прибере в родния си град и да си почине, че скоро ще има нещо интересно. Когато момчето се прибра родители му не можаха да го познаят - възмъжал, станал по отговорен. Похвали се, че работи по специалността си. Разказа, че имало лоши хора в големия град, но се намира в добри и почтени люде с които движи.
Питаха го за приятелка, той в началото се сети за неговата „селска“, замълча, помисли и после каза: „повечето са развалени но ще се намери нещо“.
Когато той се прибра всички вече бяха готови, облечени в специални дрехи черни от шаяк , памучни качулки и специални ботуши. Всички имаха лъкове и арбалети. Включиха телефона и зачакаха в гората.
Боян изрече преди това реч: „Днес ще е бойното кръщене на взвода, ние сме свръхчовешка група. Ние ще победим, защото правдата и Бог са на наша страна. Ние ще смачкаме враговете, защото те служат на дяволските им господари.
От групата колобъра Боил изрече: „Силата идва от Небето”.
Измина някъде час и половина и изведнъж в началото на гората се появиха коли на специалните части. Дансаджийте искаха да хванат този или тези които бяха избили бандитите - каква ирония читателю, така е в бивша подчовешка България.
Баретите се разпръснаха и се движеха по сигнал. Те си вярваха, че като имат екипировка и автомати „Арсенал“са непобедими.
Докато две ченгета стъпваха и се озъртаха, Боян им мина в гръб безшумно и с катаната им отряза главите и завлече телата в храстите. Беше тъмно и мрачно, те светеха с прожектори, но на нашите „Стрейт Еджове” не им бяха нужни. Полицейчетата с техните прожектори се издаваха от далеч. Боил пък хвърли две стрелички намазани с отрова, другите действаха с лъковете и арбалетите безшумно, без много пукотевица. Павлин мина в гръб на един от баретите, преряза гърлото му, но той успя да стреля във въздуха.
Той се изнесе, спецчастите осъзнаваха, че са изгубили половината от хората си, осъзнаваха че са обградени. Врагът им беше невидим. Легионерът Тошко метна 2 шурикена, които също бяха намазани с отрова и спуснаха на земята две ченгета. Останалите гърмяха на посоки, докато не свършиха патроните и обградени им налетя свръхчовешкия отряд и започна клане.
Свръхчовеците победиха.
Това бе битката между доброто и злото. Добрите „Стрейт Еджове”, които живееха според традициите и обичаите на своя народ, които почитаха доброто и бяха приели битката със злото като тяхна основна задача.
Една вечер излязоха Боян и Саня, както и Павлин и сестрата на Саня Гергана. Отиваха да разпуснат и нещеш ли кого да видят - неговата „селска” и мутрата шофьор.
- Павка ти си - каза и го потупа по рамото – Саня.
Той отиде и каза: „Здравей помниш ли ме? Защо си станала такава?”. Проститутката се казваше Вики.
- О, много време мина, а всичко е минало живея друг живот, отдала съм се на забавления и ако искаш пак да те ступа Ахмед? И да ти кажа, че взимам по 200 лв. на час.
- Да, искам да го видя. Къде е? - той само това чакаше.
Мутрата излезе и тръгна към Павчо, а той го размаза с едно движение – захват, крачка в страни и мятане по врат. Мутрата лижеше на земята, тогава Вики погледна уплашена.
- Блуднице вавилонска, ти вече си морално пропаднала и няма лек за теб, но падни на колене и поне се разкай, защото утре ще е късно - каза Павлин и тръгна.
Тръгна с тримата си приятели и хвана Гергана за ръка. Отправиха се в неизвестна посока.
Злото ще бъде мачкано с всички сили, защото праведните остриета – Straight Edge бдят и пазят всички истински българи националисти.
Това не е краят приятели, а едно ново начало.
Стаята беше чиста, приветлива и слънчева. Младежа усещаше болки в цялото си тяло, сякаш беше участвал в боксов мач. В стаята влезна друг младеж със здраво тяло и го попита: „как е?”. Павлин му отговори: „къде съм, какво е това място?“.
- Здравей аз съм Боян, ти си в апартамента ми. Намерихте на улицата да лежиш, когато попитах един случаен минувач той ми каза, че станало бой за някаква „кифла“, тъй де, уличница. Наистина ли е така?
- Не точно, мога да обясня.
- Целият съм в слух.
- Идвам от малкия град в големия, търсех си работа и видях едно познато лице, момиче от моя град.
Видях я да се качва в лъскава кола, мисля, че Ауди от най-новите модели. Беше облечена като проститутка, но нали знаеш каква е модата... Тя има много хубаво лице. Първоначално я загледах и я познах след това тръгнах към нея, тя махна с ръка нещо на някой и излезе един много здрав бабаит и последното, което помня бе юмрука му по лицето ми и след това нямам спомени.
- Мода, ще им да аз една мода, това не са човешки същества, те са подчовеци.
Павлин стоеше оклюмал после пак огледа стаята.
- Какви са тези символи по стените, знам, че единия е свастика.
Боян се засмя и каза:
- Тази свастика е древен символ на слънцето и космическия ред, другите арийски символи също са част от космическия ред, останалото са руни.
- С какво се занимаваш? – попита Боян.
- Програмен софтуер.
- А ти какво работиш?
- Политолог съм, работя към разни частни агенции. В отвратителна работа се превърна.
В стаята влезе приятелката на добрия самарянин, тя се връщаше от „Тае Бо“-то, което тренираше.
Боян беше семпай по айкидо и майстор на меча (катана).
Саня приятелката на Боби каза: „събудил се е”.
Павлин се чудеше как е попаднал при тези добри хора, мислеше че трябва да се маха, да не в тежест.
- О, не остани трябва да се лекуваш.
Изминаха няколко дни и пребития се пооправи.
Започна да излиза с Боян и останалите момчета. Първо тичаха и се хранеха здравословно. С тях тичаха и техните жени, които бяха красиви, умни и силни.
Павлин се чувстваше слабак между тези свръхчовеци.
Седнаха да починат и започнаха да говорят за Straight Edge или казано на български - правата линия.
Имаше един младеж викаха му Колобърът, той разказваше за свръхчовешкия саракт как щяла да дойде неговата ера и как всичко щяло да е друго, нямало да има толкова поквара и зло навсякъде.
След известно време Павлин го заведоха в клуба по ММА. Там той се научи, макар и трудно, на кикбокс, който му стана присърце, защото волята на новите му съмишленици ставаше и негова. В тичането не се отказваше, бягаше наравно с всички. След това научи граплинга, айкидо. Имаше един младеж, който се бе обучавал при немските, руските спец части и след това бил в френския легион. От там научи някои работи по руска система и сават.
Праведният отряд беше от петнадесетина младежи и техните приятелки.
С времето Павлин започна да работи във фирмата на Боян, който го нае за поддръжка на компютрите, а самия той се занимаваше със сайта на всички български националисти.
Един ден в планината всички тренираха със своите мачетета, мечове, ками и войнишки ножове.
Групата символизираше древнобългарския ред – саракт.
- Павлине искаш ли да станеш един от нас?
- Вие ми се превърнахте в семейство, което се грижи за мен и ме подготви за живота, което истинското ми семейство, колкото и да ги обичам не можаха да ме подготвят за последните дни на днешния ад, който владее земята и душите на заблудените и покварени българоподобни.
- Вземи това хладно оръжие, нека стане част от теб, то представляваше 20 см. Нож, от едната страна назъбен и с бокс в едно.
Павлин си намери квартира. Работеше и тренираше, а в избора на жена му беше трудно - „много малко са свестните къде да ги търся?“. Една вечер слезе от автобуса и ходеше пеша. На 600 м. му се намираше дома изведнъж чу писък и видя как някакви мъжаги дърпаха някакво момиче да го отвличат в една кола, но беше изминала една година и Павлин беше станал бойна машина като своите приятели съратници и се спусна като лъв, изрита с крак в бъбреците единия от похитителите, а другия го нокаутира с прав в брадичката. Изведнъж се появи втора кола от нея излязоха трима с бухалки и телескопични палки. Момчето се отдръпна да не го ударят с бухалката и все пак той беше вече кален, хвана я, с крак изрита бандита в брадичката и той се строполи на земята.
Другите опитаха да се намъкнат в колата, но той ги настигна, извади първо шофьора за главата и му строши врата - последния го замоли за прошка.
Той знаеше, че прошката е голяма душевна сила и реши да го остави, но боклука извади един газов пистолет и Павлин му направи захват-ключ и накрая му опря пистолета в главата. Помогна му да се гръмне сам. Газовият патрон от упор не убиваше веднага, но без медицинска помощ навреме е смъртоносно.
Момичето стоеше и гледаше този цял екшън като препарирано.
- Ела с мен, не се плаши - каза Павката, но тя побягна колкото сили има.
На другия ден се яви пред групата. Той беше поздравен за добрата работа. 5 изрода бяха убити и нормалните ликуваха.
Боян каза: „Разглоби си телефона, че ДАНС могат да локализират клетката, която се е намирала там”.
Павлин го послуша.
Всички го посъветваха временно да се прибере в родния си град и да си почине, че скоро ще има нещо интересно. Когато момчето се прибра родители му не можаха да го познаят - възмъжал, станал по отговорен. Похвали се, че работи по специалността си. Разказа, че имало лоши хора в големия град, но се намира в добри и почтени люде с които движи.
Питаха го за приятелка, той в началото се сети за неговата „селска“, замълча, помисли и после каза: „повечето са развалени но ще се намери нещо“.
Когато той се прибра всички вече бяха готови, облечени в специални дрехи черни от шаяк , памучни качулки и специални ботуши. Всички имаха лъкове и арбалети. Включиха телефона и зачакаха в гората.
Боян изрече преди това реч: „Днес ще е бойното кръщене на взвода, ние сме свръхчовешка група. Ние ще победим, защото правдата и Бог са на наша страна. Ние ще смачкаме враговете, защото те служат на дяволските им господари.
От групата колобъра Боил изрече: „Силата идва от Небето”.
Измина някъде час и половина и изведнъж в началото на гората се появиха коли на специалните части. Дансаджийте искаха да хванат този или тези които бяха избили бандитите - каква ирония читателю, така е в бивша подчовешка България.
Баретите се разпръснаха и се движеха по сигнал. Те си вярваха, че като имат екипировка и автомати „Арсенал“са непобедими.
Докато две ченгета стъпваха и се озъртаха, Боян им мина в гръб безшумно и с катаната им отряза главите и завлече телата в храстите. Беше тъмно и мрачно, те светеха с прожектори, но на нашите „Стрейт Еджове” не им бяха нужни. Полицейчетата с техните прожектори се издаваха от далеч. Боил пък хвърли две стрелички намазани с отрова, другите действаха с лъковете и арбалетите безшумно, без много пукотевица. Павлин мина в гръб на един от баретите, преряза гърлото му, но той успя да стреля във въздуха.
Той се изнесе, спецчастите осъзнаваха, че са изгубили половината от хората си, осъзнаваха че са обградени. Врагът им беше невидим. Легионерът Тошко метна 2 шурикена, които също бяха намазани с отрова и спуснаха на земята две ченгета. Останалите гърмяха на посоки, докато не свършиха патроните и обградени им налетя свръхчовешкия отряд и започна клане.
Свръхчовеците победиха.
Това бе битката между доброто и злото. Добрите „Стрейт Еджове”, които живееха според традициите и обичаите на своя народ, които почитаха доброто и бяха приели битката със злото като тяхна основна задача.
Една вечер излязоха Боян и Саня, както и Павлин и сестрата на Саня Гергана. Отиваха да разпуснат и нещеш ли кого да видят - неговата „селска” и мутрата шофьор.
- Павка ти си - каза и го потупа по рамото – Саня.
Той отиде и каза: „Здравей помниш ли ме? Защо си станала такава?”. Проститутката се казваше Вики.
- О, много време мина, а всичко е минало живея друг живот, отдала съм се на забавления и ако искаш пак да те ступа Ахмед? И да ти кажа, че взимам по 200 лв. на час.
- Да, искам да го видя. Къде е? - той само това чакаше.
Мутрата излезе и тръгна към Павчо, а той го размаза с едно движение – захват, крачка в страни и мятане по врат. Мутрата лижеше на земята, тогава Вики погледна уплашена.
- Блуднице вавилонска, ти вече си морално пропаднала и няма лек за теб, но падни на колене и поне се разкай, защото утре ще е късно - каза Павлин и тръгна.
Тръгна с тримата си приятели и хвана Гергана за ръка. Отправиха се в неизвестна посока.
Злото ще бъде мачкано с всички сили, защото праведните остриета – Straight Edge бдят и пазят всички истински българи националисти.
Това не е краят приятели, а едно ново начало.
Автор: Ермаг
