Нов политически език

В България нямаме проблем с липсата на национално самосъзнание. Но съществува проблем  с липсата на отделни лидери. Имаме дефицит на идеологически завършени личности. С други думи, в страната нямаме истинско националистическо движение и просветители.
И ако до скоро движението беше запълнено главно от субкултурни хора, то в сегашно време нещата не стоят по този начин. Същевременно проблемът идва и от това, че заради липсата на йерархия, хората черпят информация от всевъзможни източници и по този начин създават в главите си чудовищни идеологически хибриди, които  биват угодни само за тях, но в действителност те нямат нищо общо с истинския национализъм.
Картината изглежда по следния начин: талантът на всяка една личност може да бъде неусетно употребен от вражески идеологии, но също така има и вариант този талант да бъде оползотворен за общото добро. Личностният избор е определящ критерии за оценката на индивида в случая. Забелязва се очарователната пропаст на историческите, политическите и религиозните алтернативи, които не подлежат на никаква научна систематизация.

Интервю с Червона

1. Поздрави от България. Идвала ли си някога в България и какво знаеш за нашата страна?
Здравейте. Никога не съм била в България и единственото, което знам за вашата страна са някои от нейните забележителности. А, що се отнася до социалния и политическия живот, вярвам, че в момента цяла Европа се намира в беда. Това е неофициална война срещу чистотата на народите, срещу традиционните семейства и ценности. И тъй като България е в Европа, аз съм сигурна, че тези проблеми са докоснали и вас.

2. Представи себе си с няколко изречения?
Моят социален статус не е важен. Всичко, което трябва да знаете за мен е, че аз съм лидер, имам съвест и правя музика.

3. От колко време се занимаваш с музика? Как определяш своят стил и защо избра точно него?
Пиша песни от 8 години. Мисля, че е достатъчно дълго. Не съм избирала определен стил. Пиша това, което чувствам отвътре. Не мога да предвидя какво ще напиша, то сякаш е вътре в мен. Отначало чувам неясни мелодии или думи, след това те стават все по-ясни и по-ясни. Записвам си всичко и след това тези неща се превръщат в песен. Хората определят стилът ми като поп и рап, но аз не споря. Не ми пука как го наричат.