И ако до скоро движението беше запълнено главно от субкултурни хора, то в сегашно време нещата не стоят по този начин. Същевременно проблемът идва и от това, че заради липсата на йерархия, хората черпят информация от всевъзможни източници и по този начин създават в главите си чудовищни идеологически хибриди, които биват угодни само за тях, но в действителност те нямат нищо общо с истинския национализъм.
Картината изглежда по следния начин: талантът на всяка една личност може да бъде неусетно употребен от вражески идеологии, но също така има и вариант този талант да бъде оползотворен за общото добро. Личностният избор е определящ критерии за оценката на индивида в случая. Забелязва се очарователната пропаст на историческите, политическите и религиозните алтернативи, които не подлежат на никаква научна систематизация.
Нужна ни е последователност водена от завършени идеолози и изпълнители, които са водени от непоколебима вяра в правотата.
Не всеки може да издържи на първичния шок и да продължи да бъде полезен на България. Голяма част от хората, които биват изправени пред неизяснен национализъм, не продължават да се борят дълго. Това е разбираемо, защото те не могат сами да различат истината от лъжата и доброто от злото.
Незавършената идеология неимоверно ще доведе до колебливост в правотата на движението, което от своя страна ще определи не много високо интелектуално ниво на подкрепящите я. В някакъв момент дори е възможно интелигенцията и въобще хората напълно да се дистанцират от националистически организации и събития.
Междувременно винаги е важно да се оценява трезво ситуацията. Кой от нас не е започвал проповедите си с думите: "Когато ние дойдем на власт, ще...?"
А сега доколкото е възможно, опитайте сами да си отговорите на тези въпроси: "Кои сме ние?", "Кой трябва да дойде на власт?", "Колко ваши приятели виждате, че могат да бъдат кметове, управители, министри, президент, премиер и т.н.?".
Момчетата от средите могат отлично да защитават идеите си на улицата, но могат ли да решат проблемите на цялата страна? Ако отговорът ви е като моя, то ясно осъзнавате, че имаме нужда от голям интелектуален елит по тези въпроси.
Работата ще бъде много трудна, но ако искаме истинско влияние върху политиката, самият тип на средния националист трябва да се промени! Под това имам предвид, че не става дума за маргиналността, която плаши обикновените хора, а за практическата способност да се управляват сфери на влияние в бъдеще.
За привличането на хора от нов тип е необходим нов език за политическа комуникация. Тази тема е разделена на две точки:
1. Трябва да овладеем представянето, което е разбираемо за съвременната младеж. В тази връзка мога да посоча руския националист Максим Марцинкевич - Тесак. Той успя по разбираем, интригуващ и завладяващ език да представи пред обществото националистическата борба. Това нещо би могло да се нарече "прогресивен дизайн". Библиотеката на правилната мисъл е с огромен избор, затова имаме нужда от талантливи разказвачи;
2. В допълнение към формата за презентация, самият разказ трябва да бъде коригиран. Независимо дали ни харесва или не, диктатурата на толерантността и политическата коректност доминират в обществото от дълго време. Затова ние трябва максимално да се приспособим. Трудно е и нямаме универсални рецепти, но е необходимо да се намали опасната терминология. Предаването на самите идеи трябва да става по-скоро чрез система от разпознаваеми символи, отколкото чрез прости политически лозунги. В крайна сметка техният подбор и стил ще привличат определен манталитет и тип мислене. Като пример може да се посочи използването на знамето "Свобода или смърт". Първата асоциация, която хората правят с него е за времето под турско робство.
Същевременно модните дизайнери вече уловиха скинхед-тенденцията и я наложиха като моден стил навсякъде по света. Също така ставаме свидетели и на това как се вкарват фолклорни мотиви в модерната музика. В епохата на постиронията това ще бъде повече от необходимо.
Слушането на военни песни и маршове също ни пренасят към славното минало, без дори да е нужно да вкарваме допълнително исторически контекст.
Във въпросната статия се споменават част от проблемите, но от нас се изисква да намерим допълнителните символи и пътища. Точните похвати зависят от всеки един от нас. Затова индивидуалното творчество ще бъде нашият ключ към победата.
