петък, 11 ноември 2016 г.

Съпротива без лидер

"Съпротива без лидер" е стратегия за социална устойчивост, в която малки, независими групи (клетки) или физически лица, оспорват определена утвърдена институция като закон, икономическа система, обществения ред, правителство и т.н. Методът за съпротива може да бъде всякакъв - от започване на ненасилствен протест, преминаващ към гражданско неподчнение и завършващ с тероризъм или други насилствени методи. Между водачите на определени клетки може дори да не съществува връзка при изпълнението на конкретни задачи. Въпреки, че не е задължително да разполага с централно командване, понятието включва една обща цел между отделния активист и групата или социалното движение, от което произлиза идеологията.
Разбира се, съществуват организации, както в чужбина, така и в България, при които този метод на борба е изключително популярен и ефективен. Също трябва да спомена, че понякога понятието "съпротива без лидер" може да не бъде в буквалния смисъл. При много от социалните движения има известни неформални лидери, които са изградили първоначалната организация и са разпространили идеологията, която трябва да се следва. Не винаги се намира за нужно въпросните лидери да дават "зелена светлина" за изпълнението на поставена задача. Има случаи на преразпределение на отговорностите в дадена организация. Например, една организация, която няма обявен лидер, може да действа в различни сфери, като за всяка една от тях отговаря различен човек, който да направлява развиването.
Като се има предвид простотата на стратегията, както и факта, че е трудно да се изкорени тази идея, съпротивата без лидер е била възприета от много движения по света, включително и от организации за правата на животните, радикални природозащитници, анти-аборт активисти, военна съпротива, терористични групи и т.н. Мисля, че е излишно да споменавам какъв успех имат повечето природозащитни организации, както и тези за правата на животните. Активистите на почти всички действат или в малки групи или самостоятелно, но всички водени от тяхната си идеология.
Скритите клетки в една организация могат да бъдат съставени от един човек или от малка група. Комуникацията между тях не е задължителна. Важно е да се следва идеята, за да има резултат.
Понякога водачите на движенията могат да имат символична роля. Това може да бъде публична личност или пък вдъхновяващо лице, което измисля и разпространява идеите, а останалите ги изпълняват. Вдъхновяващото лице може да бъде модел на подражание в движението, да мотивира и да прави изявления, а активистите да реагират. При такава ситуация няма установен физически контакт между двете нива на организацията. В резултата на това при "съпротивата без лидер", клетките не са податливи на информатори и предатели. Защото не съществува нито център, който да бъде унищожен, нито връзки между клетките, които могат да бъдат инфилтрирани от властите. В случая няма йерархична основа от която да започнат.

Концепцията за "съпротива без лидер" е разработена от полковник Ulius Louis Amoss, бивш офицер от разузнаването на САЩ, в началото на 1960-та година. Като анти-комунист, Amoss вижда неорганизираната съпротива като начин или подход за ограничаване и разрушаване на подръжниците на ЦРУ в източна Европа - в държавите под влиянието на съветският съюз.
Концепцията се възражда и популяризирана в есе, публикувано от антиправителственият член на Ку Клукс Клан Louis Beam през 1983 г. и отново през 1992 г. Beam поддържа тезата, че белите националисти трябва да продължат борбата срещу правителството на САЩ, въпреки преобладаващия дисбаланс в силата и ресурсите. Beam твърди, че конвенционалните йерархични пирамидални организации са изключително опасни за участниците в тях, когато се използват в съпротивително движение срещу правителството, поради лекотата на разкриване на командната верига. А по-работещ подход ще бъде да убедиш съмишлениците да образуват независими клетки, без тясна комуникация помежду си, но като цяло, работещи в една и съща посока.

Относно НС активизмът, няма как да не пропусна да спомена българската организация "Национална съпротива". Всеизвестно е, че няма обявен лидер, но също така е всеизвестно, че има определени лица, които се явяват водещи такива.
Концепцията за "съпротива без лидер" е схваната от много американски НС активисти и организации. Историята познава няколко примера за борбата срещу федералното правителство. Действията на Тимъти Маквей са може би най-добрият пример в Съединените щати. Маквей е работил в малка клетка, която е успяла да схване идеята, че федералното правителство е враг и борбата трябва да бъде насочена срещу него. По време на разследването срещу него, полицията не успява да открие организация замесена в атентата. А, какво точно е направил, всеки сам може да намери в интернет и да прочете.
Идеята "Съпротива без лидер" е била разпространена и сред групите за бяло превъзходсво Aryan Resistance и Combat 18. Действията на Ку Клукс Клан също се осъществяваха от индивидуални групи, които не винаги се отчитаха на определени лидери. Много са организациите, които насърчават схващането за вълк-единакът, който трябва да се доказва с дела, а не с думи.