неделя, 28 август 2016 г.

Липсата на "перото" в борбата

Имаме вече статии посветени на различните видове пропаганди. В този материал няма да ги преповтаряме, а ще представим друг, неизползваем до голяма степен метод, който смятаме, че ни е изключително нужен.
На всеки го му е известно как в миналото подвизите на нашите славни герои са били овековечавани във времето, а именно чрез писането върху хартия. Разбира се, понякога това е ставало и с измислянето на песни, но задължително всяка такава песен отново, някога е била написвана на хартия, за да бъде запаметена и съхранена историческата памет за случилото се.
Много от вас може би ще си кажат, че времената са други и че сега имаме възможност за изключително кратко време да достигнем до стотици хора чрез интернет публикации. Никой, по никакъв начин няма да оспори този факт, но тънката разлика между двете неща е, че интернет писаниците винаги достигат до полицайските работници, които от своя страна, достигат до вас и могат да ви подведат под наказателна отговорност. Също така интернет посланията винаги са за кратък интервал от време. Те могат да бъдат актуални ден, месец, година или няколко години, но възможността да се изтрие цялата информация е почти 100 процентова.
Лично аз съм попадал на много интересни материали във виртуалното пространство и година-две след това, когато отново съм искал да си преговоря определена част от материала, то вече страницата не съществува поради незнайни причини. Та, именно затова казвам, че този метод за съхраняване на ценни данни във вечността е невъзможен. Ние се нуждаем от истински писатели, а и не само, дори и от подобен тип пропагандисти.
Писателите, които ние имаме предвид, трябва да издават своите произведения под формата на книги или кратки сборници и да биват издавани във възможно най-много тиражи. По този начин книгите могат да се предават от поколение на поколение и да бъдат много ценна семейна вещ. В момента се сещам за много героични подвизи на български националисти, които могат да бъдат овековечени по хитър начин, но за съжаление никой не се е захванал  с тази част от борбата, а съм сигурен, че имаме много хора с такъв потенциал. Помислете за миг, ами ако ги нямаше Иван Вазов, Захари Стоянов, Георги Раковски и още много други герои, как ние щяхме да знаем какво точно е било и какво се е случвало?!?
Хартиената пропаганда е много по-надеждна от всеки друг метод. В книгата могат да бъдат изписани стотици неща, които законът ги забранява. Пример затова могат да бъдат написването на рецепти за взривове, инструкции за правене на самоделни бойни оръжия, създаване на местни организации, идеи за акции и много други. Не си мислете, че става въпрос за професионално напечатана литература. НЕ, говоря за домашно направена такава. Сетете се как нашият съратник Мико Вълчев - Кавханът, правеше подобни книги и по този начин разпространяваше своите виждания за националната борба.  Никой не ви кара да си пишете името или инициалите някъде на книгата. Просто я отпечатайте и я разпространете сред приятели. Те от своя страна да направят същото. Или пък я оставете в някой националистически клуб и нека от там  да може всеки да я вземе, без да знае кой я разпространява. Идеята на подобен тип пропаганда е, че една такава книга, може да се превърне в наръчник на активистите (в зависимост от информацията) и от тях да се иска само да преговарят информацията, и да съхраняват книгата на скрито място.
И тъй като живеем в 21 век, то в интернет има достатъчно материали как всеки един може да си издаде сам книга у дома. Нуждаете се просто от принтер, мастило и хартия, лепило, шило, конец, свободно време и желание. Всичко това ви излиза не повече от 50-100 лева, но вашите писания могат да бъдат четени стотици или хиляди години след това.