Наръчник на терориста

Наръчник на терориста от Рикардо Гарсия Дамборенеа.

Оръжие номер 1: МОТИВ 
Когато убиваш за първи път, гражданите ще искат да разберат мотива. Те ще се измъчват не толкава от ужас или страх, колкото от неизвестност, от непоносимата нужда да разберат.
Затова и първият им въпрос ще бъде не кой или как, а защо?
Добре е да имаш подходящ отговор. Можеш да презираш чуждия живот, но трябва винаги да намираш оправдание за действията си. Защото макар и да вървиш през трупове трябва да е ясно, че не воюваш срещу хората, а срещу злото. Не убиваш хора, а подтисничеството, корупцията, несправедливостта. Ще ти отговорят, че в крайна сметка жертва стават хората, но не очаквай разбиране от враговете си. Не забравяй това никога, защото е много важно. Признават го всички учители: “Знаете какво мисля за насилието. За мен то е напълно морално, по-морално от компромиса или сделката. Но, за да съдържа самото то оправдание за високата си нравственост, е необходимо да се ръководи винаги от някаква идея, а не от дребни сметки или долен интерес.”

Това са думи на Мусолини, който винаги е съзнавал значението на идеята като оправдание – за да се отхвърли споразумение, за да се насажда свещената, светата неотстъпчивост. Поради същата причина ЕТА заяви още в началото: “За да се унищожи врагът, революционната война се води с едно ужасно оръжие: “ИДЕАЛ.”

Правило I: Не убивай… без мотиви

В противен случай ще бъдеш дискредитиран или като психически болен, или като обикновен криминален престъпник. В двата случая провалът ти е сигурен: колкото и де се представяш за спасител, ще бъдеш считан за обществен враг. Навремето един депутат националист посочи с пълно право: “Единствената разлика между ЕТА и ГАЛ (антитерористични освободителни групи) е , че ГАЛ са наемници без каквато и да било идеологическа основа и народна подкрепа, а ЕТА има идеологическо оправдание и известна подкрепа от народа.”

Съвсем друго щеше де е, ако ГАЛ разполагаха още от самото начало с възвишени идейни оправдания, които биха могли да се приемат от честните граждани.
Какво би могло да бъде оправдание за действията ти? Трябва да се изберат причини, които обществото да разбира, да одобрява и преди всичко да споделя. Защото имаш нужда от възможно най-голяма подкрепа. Макар, ефикасността на насилието да не зависи от броя на неговите извършители, самотният терорист е безполезен терорист, както показва историята.

Правило II: Причината за действията ти трябва да се споделят и от други

Не се опитвай да спечелиш на своя страна много хора с мотиви, чужди на интересите им. Ще трябва да се съобразяваш с ценностната система и интересите на околните. Има понятия, които допадат на всички: благородство, щедрост, саможертва, служба на определени идеали, ЕТА е стигнала до този извод:
“Във всяка революционна борба има идеологически пламък (романтичен, измислен или сантиментален), който подтиква населението да подпомага и подкрепя партизанските сили и терористи, които счита за изразители на стремленията си.”
Хората харесват подобни жестове. ИРА, ЕТА, “Сендеро Луминосо” (“Сияен Път”) са използвали много този метод, към който е особено чевствителна младежта. Малкият Давид може винаги да разчита на симпатия в битката си срещу Голиат. Това предимство трябва да се прилага.

Правило III: Като блогороден Давид

Препоръчително е да се ръководиш от висш идеал. Разрешено е да се убива само в името на висша цел (адвокатите на терористи винаги изтъкват качеството им на защитници на благородни каузи). Необходимо е колкото се може по-рано да оповестиш в името на каква висша идея ще проливаш чужда кръв. Обикновено се избира Мирът, Религията, Свободата, Справедливостта, Екологията или каквато и да е друга висша ценност, която се потъпква. Ефект имат също така Равенството, Амнистията, Братството, Освобождението на отечеството, Правото на сомоопределение и други подобни. Няма да липсват мотиви, заради които да действаш, каузи, на които да служиш, права, които да искаш
.
Всички трябва да са наясно и да знаят, че отнемаш живота на други с болка, принуден от обстоятелствата и с единствената цел да се превърнеш в инструмент на справедливостта, за която човечеството настоява, и подтикван само от дълга си, диктуван от твоите принципи. Както казва ЕТА: “Необходимо е да се пролива кръв.”

Благодарение на твоята намеса жертвите няма да са напразни, а кръвта им ще бъде спойката, която ще изгради свободата. Всички ще разберат това. Трябва обаче да се стремиш към нещо повече. Симпатиите не са достатъчни. Трябва да събираш нови привърженици, като използваш всички обществени или лични интереси, които могат да съвпаднат с твоята кауза. Симпатията и дори възхищението са добре дошли, но по-стабилна и по-масова подкрепа ще намериш, ако не затваряш вратата и за не толкова алтруистичните подбуди. Мнозина биха застанали на твоя страна и без да ти симпатизират, ако им предложиш отдушник за тяхната омраза, ако защитаваш материалните им интереси, помагаш на политическите им амбиции, подхранваш интелектуалния им снобизъм или просто им дадеш възможност да проявяват сдържаната до тогава нетърпимост.

Правило IV: Всички причини са добри

Не трябва да се пренебрегва никоя подкрепа. ЕТА различава четири степени на подкрепа и една на зачитане:
1. Да не се противопоставят.
2. Да симпатизират на организацията.
3. Да се възхищават на акциите й.
4. Да я подкрепят активно.
5. Останалите да я уважават и да се страхуват от нея.

Всяка подкрепа е добре дошла. Всички са от значение, но най-многобройна е последната група. До четвъртата степен стигат малцина, защото в авангарда винаги се нарежда едно съзнателно и последователно малцинство. Но ако към него се прибавят тези, които се възхищават, които симпатизират и които не се противопоставят на организацията, се получава повече от достатъчна маса граждани. На практика ЕТА разчита на шепа ентусиасти и на мълчаливо съучастничество на тези, които се въздържат.
Много важно е да се оформи интелектуално ядро на обществено мнение, което защитава каузата ти и признава, че имаш мотиви, имаш право и че отговорността не е само твоя, а демокрацията изисква да се изкоренят причините й.

Правило V: Търси подкрепата на надеждни хора 

Всичко зависи от това дали ще успееш да си осигуриш подкрепа и разбиране от група честни граждани. Никога не липсва недоволство, прикрит гняв или омраза, за които можеш да бъдеш отдушник. С тази подкрепа и с мълчанието на останалите имаш необходимото. Какво щеше да стане с ИРА без ирландските католици? Необходимо е от редиците на уважаваните хора да се чуят гласове, които разбират действията ти и да ги оправдаят хора, които отхвърлят методите ти като погрешни, но те разбират. Които не се съмняват в добронамереността ти и я защитават. Които споделят твоите цели и са готови да излязат на улицата в тяхна защита.

Идеалният вариант е да си осигуриш подкрепа на една “умерена” група, защото между “екстремистка” и “умерена” фракция на всеки национализъм се получава крайно ефикасна симбиоза: “умерената” част увеличава притегателната си способност благодарение на наличието на “радикали”, а те от своя страна осигуряват подкрепа и узаконяването на своите искания чрез “умерените”.

Наистина съществува теоритична опасност умерените съратници да се уморят и преразгледат целите си, но за всичко има изход. ЕТА например разреши този проблем като участва в изборите чрез партията “Хари Батасуна” (политическото крило на ЕТА). Така принуждава останалите националисти да не се отклоняват от пътя, ако не искат да загубят гласоподавателите си. Това е един от по-големите успехи на ЕТА, която защитава същите искания както и на всеки националист, но с екстремистки методи. На практика единствената разлика между “умерени” и “радикали” е отхвърляне или употреба на насилие.
След като си осигурил интелектуално ядро поддръжници, най-важно е да завладееш мнозинството, както направи ЕТА:

“Най-важното оръжие, което осигурява победата на боеца в революционната борба, е гражданското население, народът, застанал на наша страна. Една максима на Конфуций гласи: Глас народен, глас божи. Ако получиш любовта на народа, ще получиш и царството.”
Ето един от текстовете на ЕТА , които илюстрира тактиката на организацията срещу правителствата:
“Врагът е силен и многоброен от материална гледна точка (много хара, добро оръжие, печат и т.н.). Но е много слаб и уязвим идеологически. Освен това може да бъде забелязан навсякъде. Ние за разлика от него, сме малко и материално слаби, но сме силни идеологически. Ние сме навсякъде и никъде. И най-главното - невидими сме. Нашественикът не знае къде да атакува. Нанася удари с могъщата си ръка в празното пространство. Обратно, ние разполагаме с хиляди мишени и избираме, която пожелаем. Като прилагаме закона на концентрация на силите, атакуваме точно определена, конкретна и предварително проучена цел. Затова в момента на нападението сме повече и по-силни от неприятеля.”

При тези условия борбата може да продължава безкрайно във времето, без други ограничения, освен собствената ти издръжливост. И тук времето е много важно, защото накрая, както в бокса или на война, побеждава, който издържи най-дълго

Правило VI: Нанасяй постоянно удари, докато победиш

Кръвопролитието трябва да продължи, докато правителството се измори или обществото не може да понася повече.
С една дума, бойното поле на тероризма е общественото мнение, целта му е да спечели разбирането и подкрепата на гражданите и може да удържи победа или да претърпи поражение само в двубоя със законната власт. Защото побеждава не който убива повече, а който издържи по-дълго.

Оръжие номер 2: ЕФИКАСНОСТ

Как да се спечели битката за общественото мнение, защото в крайна сметка от това зависи успеха или поражението? Победата е удържана, ако гражданството се дистанцира от правителството и го лиши от подкрепа и доверие. Само при това условие обществото би погледнало с добро око на споразумение между дискредитирано пред него правителство и въоръжена банда, за да се спре кръвопролитието. За да се постигне това, не е необходимо обществото да застане на твоя страна. Достатъчно е да се дистанцира от правителството. Трябва също така да бъде подтиквано от страха от твоята дейност.

Тази цел може да се постигне по два начина:
Чрез чувство за безкрайност на борбата;
Чрез впечатление, че правото е на твоя страна.

При това победната стратегия е винаги нападателната . Трябва да изглеждаш непобедим а те (властите), да са лишени от морално оправдание. Постигнеш ли това, ще си ефикасен . Правителството никога няма да може да ти съперничи в това отношение, тъй като е спъвано от закони, принципи и условности. Ти не си. Твоята борба е без правила, без граници и без почивка.

Правило VII: Неоспорима ефикасност 

Всички специалисти (ЕТА, ИРА и др.) насъзнателно прилагат на практика идеята на най-добрия теоритик на насилието известен в историята: “Винаги съм казвал, че за да бъде ефикасно насилието трябва да бъде като хирургията, т.е. да е интелигентно и рицарско.”
Само в трите следващи принципи Дучето – Бенито Мусолини, е събрал ефикасността на прякото действие.

1. Насилието трябва да бъде като хирургия – в това е силата му. То е такова, когато резрешава проблемите не бавно, болезнено и палиативно като лекарите, които предписват сиропи и бинтове, а енергично, решително и с отговорността, която хирургът поема, когато изрязва тумора веднъж завинаги. Затова и в герба на ЕТА е включена брадва.

2. Насилието трябва да е интелигентно, т.е. да се прилага за постигане на цел, която няма нищо или почти нищо общо със смъртта на един обикновен простосмъртен. Това е символичното значение на пепелянката, увита около дръжката на брадвата в герба на ЕТА.

3. Насилието трябва да бъде рицарско, тъй като се ръководи от благородни подбуди и служи на общия интерес.

Правило VIII: Умряло куче не хапе

Ако насилието може да очарова с нещо хората, то е с ефикасност – качеството му да постига с един замах това, което други преследват дълго и безрезултатно. Това е любим аргумент на служещите си с насилие още от момента, когато човек е решил да оправдае извършените от него убийства: вечния аргумент на Мойсей срещу Египет и Ханаан, на Робеспиер срещу контрареволюционерите, на свещеника Санта Крус срещу либералите. Това е любим аргумент на Дучето:
“Насилието е ефикасно, защото за 48 часа систематично и активно насилие постигнахме това, което нямаше да можем да постигнем за 48 години проповеди и пропаганда."
Това беше и голямото предимство на ЕТА – показваше, че там където други затъваха безпомощно, два куршума в подходящия момент сломяват всякаква съпротива. Как младежите нямаше да се стичат масово в редовете и, след като им показваше, че следвания от нея път е правилния, тъй като е най-краткия?

Правило IX: Чисто и безупречно

Една работа не може да е ефикасно свършена, ако не е извършена безупречно. Много важно е обществото да оцени чистата ти работа. Девизът ти трябва да е като на хирурзите: “Бързо, уверено и весело.”
Съществува естетика на насилието. Когато се грижиш за формата ще спечелиш уважение и почит сред гражданите.

Правило X: Весело и бойко

Нищо не може да бъде свършено добре, ако не носи удовлетворение, ако липсва ентусиазъм за добре свършена работа. Не можеш да постигнеш нищо, ако не обичаш работата си, не цениш величието и и си безчувствен към красотата и. Трябва да уважаваш насилието заради самото него.
В това отношение отличен пример са класиците. Днес служещите си с насилие проявяват удивителна теоритична бедност и още по-лошо – характерен комплекс за вина. Например кой днес притежава и появява красноречието и идейната смелост на Мусолини?
“Почти през целия си живот съм възхвалявал насилието…но винаги съм правил разлика между насилие и насилие… Винаги съм казвал, че своевременното, рицарско и благородно насилие е по-добро от компромиса и сделката.”

Вече няма такива хора, способни да предадат на масите силата на железните си убеждения. Дори най-умните членове на баския национализъм не са успявали да изразят идеите си толкова ясно. ЕТА изобилства от практици, но не и достигат теоритици.

Правило XI: Приготви “снимката”

Без гласността и рекламата си загубен. За предпочитане е да убиеш един и да бъдеш видян от хиляда, отколкото обратното. Въпросът не е да убиваш много, а да бъдеш забелязан от мнозина.
Убийство, което не е разгласено публично е безполезно усилие. Не би могъл да постигнеш нито една от целите си без помощта на печата. Затова и тероризмът е психологичека война водена от средствата за информация.
За да ти обърнат внимание е необходимо всеки атентат да развълнува общественото мнение. Трябва да се появяваш във всички емисии на радиото и телевизията, на първите страници на вестниците. Така, че хората да забравят броя на атентатите и чрез повтарящите се информации или апокалиптични коментари да добият многократно преувеличена представа за реалните ти възможности. Това е единствен начин да привлечеш вниманието.

Правило XII: Рицарско насилие

Много е важно, подкрепящите те да вярват в ползата от теб. Дори най-големи скептици могат да одобрят успеха, отмъщението, или както е в случая с ЕТА, поддържането на “патриотичния пламък.”
Всеки, който успее да задоволи тези апетити е ефикасен и получава за награда пламенна народна подкрепа. За целите си можеш да изпозваш всяка народна кауза – била тя национална, регионална или квартална. Можеш да избереш трудови, екологически, пацифистки, ядрени, урбанистични и т.н. мотиви. Всяко възмездие постигнало осъден от народното мнение като нежелателен или спечелил народната омраза ще бъде посрещнато с одобрение.

Няма добри и лоши сфери на действие. Важно е единствено да спечелиш симпатии, привърженици и защитници.

Правило XIII: Народните каузи са винаги отлични каузи

Използвай всеки удобен случай, за да подкрепиш исканията на народа и естествено да застанеш начело, тъй че всеки път, когато бъде постигнат някакъв резултат, да можеш да го изтъкнеш като своя заслуга. Трудовите искания са добро поле за изява, но не трябва де се забравят и пацифистките движения или екологическите настроения. Не трябва да проявяваш предпочитание към никое от тях. Трябва да си във връзка с всекидневната действителност. Трябва да разбираш народните тежнения да преценяваш грижливо до колко те са реални. Обикновено колкото по-малка е политическата ти окраска и повече “социалният характер”, толкова по-добре.

За сметка на това не трябва да се безпокоиш, ако за да отговориш на исканията, си принуден да се колебаеш като махало, защото никой не очаква от теб последователност, а ефикасност. Всеки път, когато постигаш целта си, блясъка на рицарската ти постъпка ще затъмни противоречията в поведението ти.

Правило XIV: Рицарското насилие печели съучастници

Това правило е важно, защото трябва не само да се удовлетворяват народните искания, но и да се печелят привърженици за каузата. Нищо не създава повече съучастници от насилието, защото то предизвиква всеобщо съучастническо мълчание. В Еускади броят на “немите” ще намалее драстично, ако тероризмът беше антинационалистически.
Щом действаш ефикасно, никой няма да отхвърли постигнатото, защото докато има резултати, никой няма да обсъжда методите ти.
Благодарение на рицарската си ефикасност ще затвориш устата на всеки, който по един или друг начин извлича полза от постигнатите от теб резултати. Ще се разпространи безкрайна мрежа от съучастници, съставена от всички, които отказват да те съдят и да критикуват най-слабото ти място – нравствената страна. Със своето бездействие мнозинството оставя нравствената борба в ръцете на правителството. Някои смелчаци ще осъдят методите ти, но няма да се откажат от облагите получени от действията ти.

Правило XV: Убивай с ум

Това означава, на първо място, че не можеш да действаш като сляпа сила, която нанася безразборно удари, без цел и план. Ефикасното насилие се върши по план, защото то е само инструмент в служба на определени цели. Не се ръководи от омраза или желание за възмездие. Рицарството осигурява безценна популярност, но и то не е цел на действията ти. Тълпите са също инструменти, които трябва да бъдат настройвани.

Правило XVI: Интелигентното насилие разголва истинската истина

Ще се спрем на това, което на жаргона на тероризма се нарича създаване на тил. Ти си като сеяч, сееш тероризъм за да могат гражданите да видят истинските си проблеми, да разпознаят истинския враг (този, когото посочиш) и в резултат не само да те чуят (и да ти дадат право), но и да те подкрепят, убедени в правотата на каузата ти.

Пробемът е да успееш да ги накараш да уважават ролята, която им определиш, като имаш предвид, че няма да ти сътрудничат на драго сърце. Ти разкриваш лицето на истината, действителното им окаяно положение, потисничеството, фалшивите свободи, подиграната демокрация, “за да се осъзнаят”, да увеличат пропастта разделяща ги от потисниците.

Правило XVII: Хлърли камъка и скрий ръка

Народът не разбира друг език, освен езика на принудата. Кой би приел Господ сериозно, ако той не наказваше? Необходимо е властта да упражнява насилие и потърпевши да бъдат гражданите. “Баският революционер трябва да прави потисничеството по-осезаемо и жестоко отколкото е в действителност.”

Не мисли, че това е много трудно. Достатъчно е да атакуваш властта от сянка или да хвърлиш камък и да скриеш ръка. Трябва да провокираш неуморно властта, докато отговори с репресии и да избягваш ловко ударите, като ги насочваш към населението. То да понася последиците от твоите действия. В това е цялата тайна – да платят превадниците заради грешниците.
Всеки път, когато властта покаже авторитарния си облик, ще имаш едно оправдание, за да отговориш на ударите. Колкото по-жестоки са репресиите, толкова по-голямо ще е недоволството и по-добре ще се приемат твоите действия.

Макар и да се твърди обратното, тероризмът не е пътя, който би избрал един отчаян народ, достигнал до предела на своето търпение и издръжливост. Такъв предел не съществува.
Фитилът на тероризма се запалва, за да бъде разбуден народа, за да открие в какво положение се намира, за да изтърпи последици от правителствени репресии и в резултат на всичко това да се вдигне на оръжие срещу несправедливостта, окупацията на отечеството или нещо друго. Всички терористи обявяват, че партизанската война е рожба на революцията, но в действителност е тъкмо обратното – партизанската война се води, за да бъде създаден един революционен климат, защото това е единствен начин в нея да се въвлече народа.

Правило XVIII: Тероризмът се насажда като картофите

Всяко средство е добро за да покълнат семената.
“Народът се хвърля в битка за това, което обича, и за това, което мрази. Омразата е един от най-мощните човешки стимули. Трябва да умеем да я използваме, да я катализираме и да я насочваме срещу вековния империализъм, който се гаври и граби нашата земя и нейните жители.”

Правило XIX: Интелигентност означава предпазливост 

Това правило има две подправила:
А. Ред и мярка
Необходимо е чувство за мярка, защото прекалено голяма доза убийства може да се окаже крайно опасна. В това отношение положителен пример са ЕТА и ИРА. Те използват стратегия за възпиране чрез психологическа война, в която има най-голяма вероятност правителството да загуби, обществото де се измори, а те да успеят.

Б. Глупаво е да си слагаш главата в устата на лъва.
Прадпазливост е също и да не загинеш. Това означава, че трябва да пазиш живота си. В това отношение най-добър е примерът на ЕТА, която постигна забележителна виртуозност в изкуството да се избягват излишни рискове. Тя постига един и същ ефект с възможно най-малко рискове, като изпозва най-подходящи цели и средства – пенсионери и коли-бомби с дистанционно упраление.
Елементарен принцип на тероризма е да се напада врага откъм най-слабата му страна. “…основният принцип за продължителна война е да се постигне максимален ефект с минимален риск” (ЕТА).

Правило XX: Дискретност 

Мълчанието е злато.
Важно е да разпространиш твоя интерпретация на фактите. За това помага не само собствения апарат за пропаганда, но и всички, които имат полза от действията ти, както и безбройни заинтересовани да навредят на правителството представители на демократичното общество. Те не са по-малко от 50% от избирателите. Но и това не е достатъчно. Необходимо е да си осигуриш всеобщо мълчание. А мълчание се постига, както и всичко останало, със сила. Трябва да демонстрираш сила и безнаказаност. Трябва да накараш всички да разберат една проста и дълбока истина: “Когато обвинителят е съдия, печели силата, не закона.”
Не трябва да допускаш поява дори на сянка противопоставяне. Най-ефикасният начин да го постигнеш е да наказваш с дива ярост, за да знаят всички, че и най-малкия претекст може да отприщи яростта на ангела – унищожител. “Накажи един и ще възпиташ сто.”
Следващото правило е свързано с избора на жертва.

Правило XXI: Щом гониш елени, не спирай за зайци

Изборът: определя кои са твои врагове и кои – потенциални съучастници; позволява на общественото мнение да разбере кой си, преди да е научило исканията ти; помага на зрителите да установят идейната ти принадлежност. Всичко това е от огромно значение не само за реклама и пропаганда, но и за да насочи общественото мнение в избрана от теб посока. В никакъв случай не трябва де се отъждествяват избрани жертви и преследвани цели. Никога не трябва да избираш жертви подтикван от омраза. Не трябва да мразиш. Задачата ти е да събуждаш омраза в обществото.
Първи критерий: Подходящи са всички жертви, които могат да предизвикат желана реакция от държавния апарат. Тези, които олицетворяват държавни символи, които предизвикват реакцията на армията, отслабват силите за сигурност или поставят под съмнение способността на правителството да се справи с тероризма.
При всички случаи властите ще се чувстват задължени да отговорят с репресии, които могат да възстановят престижа им, но в действителност, и за тяхна жалост, ще увеличат раздразнението сред гражданството.
Когато този механизъм се повтаря многократно, се развива спирала на насилието определена от Мао Цзедун като “Стратегия на действие – репресии – действие.” Всички съвременни терористични организации я прилагат, но с различен успех.
Втори критерий: Подходящи са жертви, чието наказание може да послужи за назидание на определена група.
Трети критерий: Подходящи са жертви с които може да се постигне пропаганден ефект.
Трябва да се избират жертви, които ще предизвикат най-голям шум. Ако убиеш майка с петте и деца ще предизвикаш същите големи заглавия от първи страници на вестници, както и при убийство на дивизионен генерал. Защото реакцията на журналстите ще бъде възможно най-силна и в двата случая. Затова пък общественото мнение ще реагира различно. Затова следва да се избира тази жертва, която гарантира максимален информационен отзвук без при това да накърнява най-тънките струни на обществеността. На тези условия отговарят висши чинове в армията, банкери, някои политици и изобщо всеки, заемащ висок пост, защото това винаги улеснява отразяването в печата с големи заглавия.
Четвърти критерий: Подходящи са всички жертви, които могат да послужат за задоволяване на народни искания.

Оръжие номер 3: МОРАЛ

Етиката е третото ти оръжие. То е много важно, защото ако не го използваш добре ще оголиш най-слабата си страна и ще се лишиш от най-разрушителния си арсенал.
В твоя полза са няколко фактора, които характеризират най-често срещаните начини на поведение:
а) неяснота, от гледна точка на морала, за допустимост на насилие;
б) вярването, че насилието е необходима опора на властта;
в) убеждението, че насилието е неделимо от прогреса.

В следващите редове ще разгледаме обстоятелствата, пречещи моралната ти мотивировка да се обори веднага.
а) Да започнем с неяснотата. Човечеството никога не е могло да си изясни проблема с насилието, защото той е неразрешим от противоречия. Насилието, в каквато и форма да се проявява, е присъщо на човешката природа. Срещу тази особеност са издигнати правила и закони, които позволяват на хората да спят спокойно. Тук е и коренът на проблема. Законите се основават на нравствени принципи. На теория нещата изглеждат лесни: ако всички се откажат от насилие и се подчинят на правосъдието, не би съществувало друго насилие освен това, прилагано срещу нарушители на правилата. На практика нещата се усложняват, защото все още не е измислен метод на правосъдие, който да гарантира достатъчно справедливо правосъдие за всички. Човек не може да да се задоволи с относително правосъдие, т.е. с частична справедливост. Затова често избира насилието като метод за възстановяване на равновесието на везните на правосъдието по свой вкус. Тази склонност трудно може да бъде поправена, но липсата на яснота в обществото по отношение на насилието, по всяка вероятност се дължи на неизяснени отношения между насилие и власт.
б) насилие и власт. Твърде разпространено е схващането, че след като съвременната държава има монопол върху упражняване на насилие, то не само е свързано с властта, но е и нейна главна опора. С други думи, който не притежава физическа сила не може да управлява.
Всяка власт осъзнава, че при загуба на законността си (т.е. на доброволно подчинение на гражданите), единствената опора, която и остава, е насилието. Забравя се обаче, че е невъзможно да функционира правителство, основано само върху насилие. В държавата или съществува власт, т.е. гражданите приемат подчинението, или съществува насилие, което означава, че общественото мнение не струва нищо. Така че властта не се нуждае от насилие за да се утвърди. Напротив, употреба на сила като начин за укрепване на господството означава, че властта е изчезнала и остава само насилие.
Това обаче не пречи на хората да свързват по някакъв начин властта с насилието. Тъкмо това ти позволява да намериш морално оправдание за действията си.
Властта винаги е избягвала да защитава нравствени принципи, които не оставят пролука за използване на сила. Никога не са липсвали предлози, които позволяват да се приеме насилието.
Така, че почти за всички и по всяко време нравственост и насилие са въпрос на обстоятелства: в зависимост от това кога, как, кой, срещу кого … и т.н. Така трябва да постъпиш и ти. Ще поставиш разискването около нравствената страна на тероризма не върху плоскостта на моралните принципи, която е хлъзгава и несигурна, а на обстоятелствата, т.е. твоите обстоятелства. Контекстът, а не принципи, ще ти осигури морално алиби за нравственост. Както на всички останали.

Правило XXII: Кой определя морала?

Не съществува морален кодекс, който преминава от общи приниципи към пракитчески проблеми и конкретни обстоятелства. Всеки нарича тиранин този, когото му е удобно, и всеки както нашественика, така и бореца срещу тиранията, смята дейтвията си за справедливи и законни. Работата е там, че когато стане въпрос за насилие, всички са съгласни с абстрактни решения, но никой не смята, че те могат да се приложат в конкретна ситуация.
Винаги може да се отговори, че никой не е оспорвал методите на Църквата; че да се изискват чисти методи е от самото начало да се признае поражение на революцията; че насилието е оправдано от високи цели; или че да се твърди обратното е уловка, с която се държат настрана от борбата масите, както посочва “Баадер-Майнхоф”: “Масите не са заразени от буржоазен морал, за да виждат етичен проблем при използване на насилие като оръжие в социални сблъсъци.”

Правило XXIII: Нека обстоятелствата бъдат най-добрият ти щит

в) Третият елемент се отнася до всеобщото мнение, че насилие и прогрес са неделими.
Както приема за естествена болката, която съпътства продължението на човешкия род, така човек приема, че в името на погреса от време на време е необходимо известно насилие. Тази идея трябва да подкрепяш и ти, защото е подходяща за целите ти.
Първото, което трябва да направиш, е да си създадеш репутация на човек, борещ се за прогрес. С това осигуряваш морално оправдание за действията си.


Правило XXIV: Облечи туниката на “прогреса” 

Необходимо е да си осигуриш морална защита.
Първият ти аргумент: необходимост от насилие.
Ако покажеш, че кръвопролитието е необходимо, си осигуряваш почти пълно морално оправдание. Това е оправдание пред обществото, съдиите и историята. Необходимостта, ако не оправдава напълно, поне намалява значението на престъпленията. Те изглеждат по-разбираеми, дори по-приемливи, ако са продиктувани от нея. Затова трябва да се разобличи някаква несправедливост, която никой не иска да разреши и те принуждава да използваш необикновени средства за да привлечеш вниманието на обществеността.
Естествено разобличаването на несправедливостта не се прави с думи, а с куршуми. Насилието никога няма да изглежда необхдимо, ако не го вършиш.
Хората се възпитават чрез действия. Никой, дори бъдещите ти последователи, няма да приеме сериозноситуацията, която разобличаваш, докато не прозвучат изстрели. Ще преценяват степента на подтисничество според силата на отговора ти. Догато не почувстват яростта ти, няма да разберат твоите мотиви и да се убедят, че положението трябва наистина да е сериозно, след като се решаваш на кръвопролитие. Някой, или нещо, е направил положението толкова непоносимо, че е НЕОБХОДИМО да се вземе оръжие. Може да се изказват съмнения за ефикасността на терористичните действия за постигане на практически резултати, но никой не се съмнява, че служат да създадат драматична и непоносима обстановка и да се привлече вниманието на обществеността.
“Кой в Европа щеше да знае нещо за кюрдите или дори за съществуването на такъв народ, ако не се бяха вдигнали на оръжие? Какво щяхме да знаем за тях, ако вместо да се борят срещу насилието с насилие, бяха се задоволили с призиви за справедливост и милосърдие?” (Режи Дебре).

Правило XXV: Насилието никога няма да изглежда необходимо, ако не се върши

Първо трябва да стреляш и да поставиш бомбата. Когато горещата кръв наруши спокойствието на гражданите, можеш да разобличиш несправедливостта, на която си подложен. Едва тогава обществото ще приеме, че страднията са непоносими. Гражданите ще потърсят логично обяснение за действията ти, защото се нуждаят от причини дори и само за да разбрат фанатизма.
Значението на това правило расте пропорционално с географското отдалечаване от центъра на властта и сложността на поставения поблем. Поради тази причина ЕТА и ИРА трябва да прибягват до кръвопролития, които при други обстоятелства изглеждат прекалени.
След това идва ред на обясненията. Можеш да ги подкрепиш с два аргумента:
- Подложен си на несправедливост.
- Властите не ти оставят друга възможност.
Важното е да разкриеш несправедливото положение в което си поставен и потъпканите си права.

Правило XXVI: Ще настоявам за моята справедливост 

Ако твърдят, че това не е начин за действие, ще отговориш, че властите не ти оставят избор, тъй като не удовлетворяват справедливите ти и разумни искания и с това те принуждават да избереш път, който иначе не би избрал.
Прибягваш до насилие, защото са глухи и не разбират друг език. Или, както твърди ЕТА: “Когато политиката е изчерпала всички средства, остава справедливата освободителна борба.”
Накратко, насилието е необходимо, защото има положения, при които не се зачитат и най-елементарни права на граждани и народи, а властите не разбират друг език освен езика на оръжието. За да ти обърнат внимание, няма друго средство освен насилие.
Насилието е оправдано, защото е отбранително, тъй като “те” са започнали първи да го използват, т.е. то е насилнически отговор на насилническа агресия.
Целта е да се накара населението да повярва, че борбата срещу тероризма е несправедлива или защото използваните от правителството средства са неприемливи (както във Франция), или поради двете причини (както в Испания).

Правило XXVII: Капка олио оставя по-голямо петно от сто ведра вода 

Неминуемо във всяка страна има поне един полицай, който изтезава задържаните: умножи го по хиляда. Неминуемо се прилага някаква форма на антитерористичното законодателство: осъждай загубата на демократични свободи, изтъквай “мръсната война”, систематическите репресии; опирай се на групи от радикални интелектуалци; мобилизирай асоциациите за защита на човешките права; обръщай се към Организацията “Международна амнистия”… Откривай “тъмни страни”, които да се нуждаят от изясняване . Привличай неподкупни граждани, които да искат обяснения от правителството. Трудно е да се разграничат действителните недостатъци на системата от пропагандните ти методи. В това е предимството ти: нито едно правителство, дори най-толерантното, не може да задоволи всички искания. Така че в очите на общественото мнение то ще носи известна вина.
Изхождай от предположението, че нито едно правителство не е с напълно чисти ръце и го принуждавай да се отбранява. Бъди упорит. Внимавай да използваш всеки удобен случай за да обявяваш вината на правителството.

Правило XXVIII: За благото на мира 

Нека ръката ти бъде винаги протегната към противника в благороден жест на прошка и помирение. Целта ти е на всяка цена да свалиш, но не и да унищожиш правителството. Тероризмът, подобно на войната, когато се води интелигентно, не преследва унищожаването на врага, а подкопаване на неговата устойчивост, за да му бъдат наложени условия. Затова си заинтересован да му оставяш винаги някакъв изход. Това означава, че трябва да си готов по всяко време да преговаряш за прекратяване на кръвопролитието.
Това е сериозна стратегия с определени етапи. В момента тя се прилага с малки различия във Филипините, Испания и Еквадор.
Би било напразно усилие да се опитваш да убедиш правителството, затова трябва да се стремиш да убедиш обществото.

Общественото мнение може да бъде спечелено на четири последователни етапа:
1) Настоявай за преговори с подкрепа на собствени хора.
2) Привличай възможно най-голям брой политически групи и граждански асоциации.
3) Действията и предложенията ти намират голям отзвук сред обществеността, което принуждава правителството да отстъпи.
4) Постигаш споразумение.
Може би най-важният момент в преговорите е възможността да намериш да убиваш, за да може някой да твърди, че не си прав. С преговорите врагът ти предоставя нови аргументи, за да продължиш да стреляш. Всяко разногласие или различие от твоите позиции би било достатъчно извинение.

Правило XXIX: За да жънеш, трябва да посееш

Идеята е следната: мир е възможен, но правителството се противопоставя. То не желае мир, защото не е склонно да удовлетвори справедливи искания. Мами обществото с единствената мисъл да се наложи на всяка цена, без да го е грижа, че трябва да продължиш да убиваш.
При това трябва да предоставиш аргументи на всичките си потенциални помощници, които искат да ти помогнат, но не знаят как да го направят.

Правило XXX: Капка по капка – вир

Въпросът е да издържиш, защото равновесието на силите може да се измени всеки момент в твоя полза.

Правило XXXI: Палачът също може да бъде обесен 

Не трябва обаче да прекрачваш мярката и да превъзнасяш и възхваляваш публично насилието. Използването на насилие винаги безпокои. Ако няма друг изход, обществото приема по принуда известна доза насилие, но без ентусиазъм и без много надежда. Човечеството винаги е намирало повече аргументи за да оправдае, обясни и документира престъпления и диващини, отколкото за да ги осъди.
.................................................. .....................

*Авторът на този текст е смятан за идеолог на баската терористична организация ЕТА, чиято печална слава отдавна е обиколила света.

**Текстът публикуваме по варианта, отпечатан в сп. "Реформи" през септември 2001, а за пръв път вижда бял свят в книгата на Георги Коларов "Мистика и тероризъм". Именно той е успял да осигури екземпляр от удивителната изповед на теророриста-теоретик.

Източник: http://forum.boinaslava.net/showthread.php/6162-%D0%9D%D0%B0%D1%80%D1%8A%D1%87%D0%BD%D0%B8%D0%BA-%D0%BD%D0%B0-%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B0